Том Кланси - Властта на президента

- Гордеете ли се с медалите на гърдите си?

За първи път по лицето на Таланов се разкри някакво чувство. Нерешителност.

- Аз... те са... служа на...

- Служите на Съветския съюз. Да, капитане, отбелязвам си го. Но как ще отговорите, ако ви кажа, че искам да свалите тези медали и никога вече да не ги закачате на гърдите си?

- Не ви разбирам, другарю.

- Наблюдавахме кариерата ви, особено операциите ви зад фронтовата линия. И сме проучили всяка частичка от личния ви живот, колкото и малко да е той. Така стигнахме до заключението, че за вас доброто на комунистическата партия е по-маловажно от самата работа. Вие, уважаеми капитане, робувате на желанието си да сте най-добрият. Но не откриваме у вас страст към радостите на колектива или пък особено удивление от чудесата на плановата икономика.

Таланов премълча. Дали не изпитваха предаността му към партията?

Сакото продължи:

- Генералният секретар Черненко ще бъде мъртъв след няколко месеца. Или седмици.

Капитан Таланов примигна. Какви са тези откачени приказки? За подобни думи пред човек от КГБ в базата в Афганистан хора изчезваха безследно.

Сакото каза:

- Вярно е. Крият го от обществеността, защото той е в инвалиден стол и прекарва повечето от времето си в Кунцево, в клиниката на Кремъл. Лекува се от сърце, бели дробове, черен дроб. На този дърт козел вече нищо не му работи както трябва. Горбачов ще го наследи като генерален секретар - не може да не сте чули, че той е следващият на опашката. Това го знае всеки дори в пещерите в Афганистан.

Младият офицер не каза нищо.

- Чудите ли се откъде знам това?

Таланов отговори бавно:

- Да, другарю. Наистина се чудя.

- Знам го, защото ми го казаха хора, които са притеснени. Притеснени за бъдещето, за това накъде ще поведе Съюза Горбачов. Притеснени накъде Рейгън води Запада. Притеснени, че всичко може да се срути върху главите ни.

След няколко секунди пълно мълчание костюмарът от КГБ продължи:

- Изглежда невъзможно, знам. Но ме увериха, че притесненията са основателни.

Таланов не издържа. Трябваше да разбере какво става.

- Получих заповед от генерал Золотов да дойда тук. Каза ми, че искат да ме вербуват за някакъв специален проект на КГБ.

- Миша Золотов знаеше какво прави, когато ви изпрати при мен.

- Вие сте от КГБ, нали?

- Да. Но по-конкретно работя за група оцеляващи. Мъже от КГБ и ГРУ, които знаят, че съществуването на нашите организации означава оцеляване на нацията, на народа. Кремъл не управлява нацията. А една определена сграда на площад „Дзержински“.

- Сградата на КГБ?

- Да. И на мен възложиха да защитавам тази сграда, а не комунистическата партия.

- А генерал Золотов?

Сакото се усмихна.

- Той е в клуба. Както казах, имаме няколко съмишленици от ГРУ.

Мъжът в костюма приближи лицето си на сантиметри от ясно очертаните скули на Роман Таланов. С тих като шепот глас каза:

- На ваше място щях да се питам: „Какво става, мамицата му? Мислех, че ще ме наемат в КГБ, а вместо това срещам някакъв луд, който ми разправя, че генералният секретар ще умре и че Съюзът може да се разпадне“.

Таланов го изгледа и вдигна рамене.

- Всяка ваша дума, която казахте тук, другарю, е измен-иическа.

- Вярно е, но няма записващи устройства и ще се наложи вие да свидетелствате срещу мен. Но това не би било мъдро решение, капитан Таланов, защото оцеляващите, за които споменах, се намират на самия връх и ще ме защитят. А какво ще сторят с вас, мога само да предполагам.

Таланов отмести очи към стената.

- Значи... от мен искат да се присъединя към КГБ, но не да върша работата на КГБ. Вместо това ще върша работата на тази група ръководители.

- Точно така, Роман Романович.

- И какво точно ще правя?

- Същите неща както в Кабул, Пешавар, Кандахар и Исламабад.

- Мокри поръчки?

- Да. Ще помагате за сигурността на операцията, независимо от промените, които Съветският съюз ще претърпи през идните няколко години. В замяна, каквото и да става със Съюза, вие ще имате защита.

- Аз... все още не разбирам какво смятате, че ще стане.

- Слушате ли ме? Не говорим какво аз мисля. Откъде да знам аз, мамицата му. Нещата са следните, Таланов. СССР е голям кораб, а ние с вас сме двама от пътниците в него. Седим на палубата и си мислим, че всичко е идеално, но в този момент - мъжът от КГБ обиколи стаята театрално, сякаш играе пиеса, - чакай... какво е това? Някои от най-добрите офицери на кораба се готвят да го изоставят!

Върна се пред Таланов.