Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Естествено, колелото и писмеността нямат пряка връзка с географската ширина и продължителността на деня, както е при земеделските насаждения. В случая връзките са косвени, осъществявани най-вече чрез самите системи за производство на храни и техните последствия. Първите колелета са били просто части на волските каруци, използвани за пренасяне на земеделската продукция. Писмеността на първо време е била достояние само на местните елити, живеещи (както се казва) на гърба на селяните-производители на храни и е обслужвало специфичните цели на тези далеч по-сложни в икономическо и социално отношение общества (например дворцовата пропаганда, циркулацията на стоки и документацията на тогавашната администрация). Общо взето обществата, ангажирани с интензивен обмен на насаждения, добитък и технологии, свързани непосредствено с производството на храни, са били по-склонни и към обмен от по-друго естество.

Патриотичната песен America the Beautiful описва нашите „безбрежни небеса“ и „кехлибарени житни класове“, разпрострели се между два „сияйни океана“. Всъщност в случая географските реалности са напълно игнорирани. Както в Африка, така и в Америка разпространението на местни насаждения и домашни животни е било забавено именно от ограничената небесна „шир“ и екологичните бариери. В тези части на света никога не са потичали „реки от жито“, за да стигнат от Атлантическия до Тихия океан или от Канада до Патагония, или пък от Египет до Южна Африка, независимо че по същото време „кехлибарените класове“ вече са били изпълнили цялата площ от Атлантическия до Тихия океан под „безбрежните небеса“ на Евразия. По-бързото разпространение на евразийското земеделие (в сравнение с това на коренните американци и субсахарските африканци) се е оказало един извънредно важен фактор — на който ще се спрем по-обстойно в следващата част на тази книга — и при далеч по-бързото разпространение на евразийските писмени системи, технологии и империи.

Изтъкването на всички тези различия нямаше за цел да покаже, че наличието на широко разпространени земеделски култури е нещо само по себе си достойно за похвала или че първите евразийски земеделци са притежавали и някакви по-висши качества в сравнение с останалите си събратя по земното кълбо. Те чисто и просто са следствия от различната осова ориентация на Евразия, двете Америки и Африка. И отново около тези оси се е въртял и по-нататъшният развой на човешката история…

Ето че проследихме как производството на храни е възникнало в няколко малко на брой централни точки и как се е разпространило оттам — с доста неравномерно темпо — и в други ареали. В тези географски разлики се състоят и някои от по-важните отговори на въпроса на Яли: защо различните народи са постигнали различни степени на власт и влияние? Само по себе си обаче производството на храни не е било кой знае какъв фактор (дори и проксимален). Изправен в единоборство, босият земеделец едва ли би имал особено преимущество пред също така босия ловец-събирач.

Една част от обяснението за „силата на земеделеца“ се крие в много по-голямата гъстота на населението, което едно такова производство би могло да изхранва: десет боси фермери вече със сигурност ще имат преимущество пред един самотен и бос ловец-събирач (ако, разбира се, решат да се сбият). Другата се свежда до това, че нито земеделците, нито ловците-събирачи са били чак толкова „боси“, поне не и в преносния смисъл на думата. Просто първите са били склонни да издишват някои по-гаднички вируси, притежавали са по-добри оръжия и далеч по-ефикасна технология като цяло, и са живеели в условията на централизирана власт, издържаща съответните грамотни елити, които са били и много по-умели във воденето на завоевателни войни. Ето защо в следващите четири глави ще се занимаем с основната причина, поради която производството на храни е довело и до появата на такива проксимални фактори като вирусите, грамотността, технологията и централизираната власт.

Връзката между добитъка и посевите, от една страна, и вирусите, от друга, ми бе демонстрирана по един незабравим и доста нагледен начин с клиничния казус, за който ми разказа мой познат лекар. Когато бил още млад и зелен доктор, го извикали в болничната стая, за да прегледа една семейна двойка, сполетяна от някаква мистериозна болест. Определено не му било от полза и обстоятелството, че съпрузите също имали проблеми с комуникацията, не само с моя познат, но и помежду си. Съпругът бил дребничък и плах човечец, прихванал пневмония от някакъв неидентифициран летящ микроб и с крайно оскъдни познания по английски. Ролята на преводач поела неговата зашеметяващо красива съпруга, която се притеснявала не само за здравето на мъжа си, но и от непривичната болнична среда. Моят познат също не бил във върхова форма — тъкмо изтичала една безкрайно тежка работна седмица, а и се притеснявал от неуспешните си опити да разбере що за рискови фактори са предизвикали това свръхстранно заболяване. Стресовата ситуация го принудила да забрави абсолютно всичко, на което го били учили в университета за конфиденциалността, затова си позволил непростимата нетактичност да накара съпругата да поразпита съпруга си дали не е имал някое по-особено сексуално преживяване, което би могло да е причина за инфекцията.