Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Естествено, ние сме склонни да подхождаме към заболяванията от наша гледна точка — как да се отървем от тях и изтребим до крак всички микроби? Така де, да ги разкараме веднъж завинаги тези натрапници, пък много важно какви са им мотивите!… Само че в живота има едно златно правило: ако искаш да победиш, първо трябва да разбереш към какво се стреми противникът ти и това важи с особена сила за медицината.

Нека временно загърбим своите чисто човешки пристрастия и подходим към заболяванията от гледна точка на микробите. В края на краищата микробите също са продукти на естествения подбор, каквито сме и ние. И така, с какво еволюционно преимущество би се сдобил един микроб от това, че ни създава проблеми от по-деликатно естество, примерно смъдящи ранички в областта на гениталиите или диария? И защо им е притрябвало на микробите да еволюират така, че да ни убиват? Последното е особено озадачаващо с оглед на самосъхранението, тъй като микробът, убиващ организма, от който се храни, всъщност убива и себе си.

В общи линии микробите еволюират така, както и останалите видове. Еволюцията подбира онези индивиди, които са най-продуктивни при правенето на бебета, и им помага да се разпространяват на подходящи за тях места. А разпространението на един микроб може да бъде дефинирано чисто математически — това е броят на новите жертви, заразени от първия пациент. Този брой пък зависи от два фактора: колко дълго всяка жертва е била в състояние да заразява нови жертви и доколко ефикасно самият микроб се е пренасял от жертва на жертва.

При еволюцията си микробите са усвоили най-различни начини, за да се разпространяват от човек на човек и от животно на животно. Този, който се разпространява по-чевръсто, оставя след себе си и повече бебета и се превръща в галеник на естествения подбор. Много от нашите „болестни симптоми“ всъщност са начините, по които някой по-отракан микроб модифицира телата или поведението ни така, че да се превърнем в негови разпространители.

Най-лесният начин е, когато микробът просто изчаква да бъде предаден пасивно на следващата жертва. Това е и стратегията, прилагана от онези микроби, които изчакват техният преносител да бъде изяден от следващия… преносител — например, онази бактерия от групата на салмонелите, която поглъщаме с вече заразените яйца и месо; ларвата, отговорна за трихинозата, която просто ни изчаква да заколим прасето и да го излапаме, без да сме го сготвили както се полага, за да се прехвърли от него в нас; както и ларвата, причинител на анисакиазата, с която падащите си по суши японци и американци се заразяват от време на време, тъй като нагъват сурови рибки. Всички тези паразити преминават от изяденото животно в човека, но затова пък вирусът, причиняващ т.нар. „смееща се болест“ ( куру ) в планините на Нова Гвинея се предава на човека само от друг човек (от чиято плът той си е похапнал). Тоест тази болест се предава чрез канибализма, особено когато някой планински малчуган е направил фаталната грешка да си оближе пръстите, след като си е поиграл със суровия мозък, който майка му току-що е извадила от черепа на някоя жертва на куру и се е канела да го сготви.

Някои микроби обаче са по-нетърпеливи и не изчакват старият им преносител да умре и да бъде изяден по надлежния ред, ами „хващат стоп“, т.е. намърдват се в слюнката на инсекта, ухапал досегашния им преносител, и отлитат с него, за да си намерят нов. Въпросният безплатен превоз може да им бъде осигурен от комарите, бълхите, въшките или мухата цеце, които съответно са разпространители на малария, чума, тиф и сънна болест. Най-мръсните номера в това отношение въртят микробите, които се предават от майката на плода в утробата й и по този начин бебетата се раждат вече заразени. По същия начин микробите, отговорни за сифилиса, рубеолата, а напоследък и за СПИН-а, изправят хората, които вярват, че Вселената по същество е добра и справедливо устроена, пред редица мъчителни и неразрешими морални дилеми.

Други вируси предпочитат, образно казано, да вземат нещата в свои ръце. Те модифицират анатомията или навиците на своя преносител (или „домакин“) по такъв начин, че да ускорят момента на самото предаване. От наша гледна точка възпалените язвички в областта на гениталиите, причинявани от някои венерически заболявания като сифилиса, са нещо срамно и уронващо достойнството ни. От гледна точка на микробите обаче те са просто един удобен начин да накарат своя „домакин“ да прехвърли колкото се може по-бързо своя сонм от микроскопични гадинки в някоя телесна кухина на следващия реципиент. По същия начин и разчоплените пъпчици по кожата, причинени от едрата шарка, предават микроби при всеки пряк контакт, но той може и да е косвен — както в онези случаи, когато бели американци са наказвали „непокорните“ индианци, изпращайки им в дар одеяла, с които дотогава са се завивали болни от едра шарка.