Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Добре, но как да си обясним тези разлики във времето и пространството, както и в начините, по които е започнало производството на храни? Този въпрос, касаещ и един от най-важните проблеми на праисторията, ще бъде обсъден в следващите пет глави.

Навремето всички народи на Земята са били ловци-събирачи. Защо изобщо им е трябвало да се захващат с производство на храни? Те със сигурност са имали причина, но защо в средиземноморските части на Близкия изток са го направили още през 8500 г. пр.Хр., а в климатично и структурно подобните средиземноморски региони на Югозападна Европа това е станало едва след три хилядолетия, да не говорим, че в подобните крайбрежни части на Калифорния, Югозападна Австралия и Южна Африка въпросното производство никога не се е развило по самостоятелен път? И още нещо: защо дори народите от „Плодородния полумесец“ са чакали до 8500 г. пр.Хр., вместо да се превърнат в производители на храни още през 18 500 или 28 500 г. пр.Хр.?

За нас, съвременните хора, всички тези въпроси на пръв поглед са глупави, защото това да бъдеш ловец и събирач крие очевидни неудобства. Навремето учените обичаха да цитират Томас Хобс, когато искаха да охарактеризират начина на живота на ловеца-събирач — „гаден, скотски и кратък“. И този наш прадед очевидно е трябвало здравата да се труди, за да изкарва насъщния си, често да се сблъсква с призрака на гладната смърт, да се лишава от такива елементарни удобства като мекото ложе или адекватното облекло и… да умира млад.

Ако трябва да бъдем откровени, само за днешните охолни граждани на Първия свят, които всъщност не произвеждат лично своето меню, производството на храни (в някакви по-отдалечени агрокултурни обекти) означава наистина по-малко физически труд и повече удобства, спасение от глада и по-голяма продължителност на живота. Повечето земеделски стопани и скотовъдци, които съставляват и огромното мнозинство от реалните производители на храни в света, не са задължително по-добре от ловците-събирачи. Изследванията върху разпределението на времето им показват, че те май ежедневно отделят за работа повече часове, отколкото самите ловци-събирачи. Археолозите пък доказват нагледно, че първите земеделци в много региони на Земята са били по-дребни на ръст и недохранени, страдали са от много повече сериозни заболявания и са умирали по-рано от ловците-събирачи, които са изместили. И ако тези първи „фермери“ са можели да предвидят дългосрочните последици от производството на храни, те едва ли са щели да се захванат с него. Но макар и без да подозират резултатите, те все пак са направили този избор. Защо?

В интерес на истината историята изобилства с примери за ловци-събирачи, които са виждали с какво се занимават техните съседи — производителите на храни, но въпреки това са се отказали от неговите предполагаеми предимства и са си останали такива, каквито са били. Например аборигените от Североизточна Австралия са търгували в продължение на хилядолетия със земеделците от островите в Торесовия проток (между Австралия и Нова Гвинея). Калифорнийските ловци-събирачи са търгували с други индианци, земеделци от долината на река Колорадо. По същия начин скотовъдците хои, обитавали земите на запад от Фиш ривър в Южна Африка, са търгували със земеделците банту на изток от нея, но самите те никога не са се занимавали със земеделие. Защо?

Затова пък много други ловци-събирачи, влезли в контакт със земеделци, действително са ставали земеделци — но едва след един необичайно дълъг (поне за нас) период на изчакване. Например жителите на най-северните части на днешна Германия са усвоили производството на храни цели 1300 години след като то е било въведено от представителите на линейно-керамичната култура във вътрешността на страната (т.е. само на някакви си 125 мили по̀ на юг). Защо тези крайбрежни жители са чакали толкова дълго? И кое в крайна сметка ги е накарало да променят така радикално бита си?

Преди да отговорим на тези въпроси, трябва да разсеем някои недоразумения относно появата на производството на храни, а след това да преформулираме и самите въпроси. Онова, което действително се е случило, не е било откриването или пък изобретяването на това производство, както може да ни се стори на пръв поглед. Много често дори не е имало съзнателен избор между „производство на храни“ и „лов и събирачество“. И по-точно, във всяка част на земното кълбо, където се е появило това производство, хората, които са го усвоили, очевидно не са били изправени пред такава дилема, нито пък са си поставяли за цел „всестранното развитие на земеделието“, тъй като никога не са били виждали такова нещо с очите си, нито пък са можели да разберат отнякъде в какво всъщност се състои то. Напротив, както ще видим по-нататък, производството на храни е еволюирало като страничен продукт от някои човешки решения, взети, без да се мисли за техните последствия. Тоест въпросът, който трябва да си зададем, би прозвучал така: защо изобщо се е развило производство на храни, защо това развитие е протекло само на някои места и защо е станало по различно време на различните места, а не на някоя по-ранна (или по-късна) дата?