Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Вторият метод, с който може да се идентифицира мястото на култивацията на дадено растение или животно, е да се отбележат на карта датите и местата, където са били открити негови култивирани форми и след това да се съпоставят. Мястото, където то се появява най-напред, би могло да е и мястото на неговата най-ранна култивация — особено ако там се среща и неговият див предшественик и ако датите на първите му появи на други места се изместват прогресивно във времето, като прогресивно нараства и разстоянието между тях и предполагаемото място на най-ранната култивация, което подсказва и как се е разпространявало. Например най-ранните следи от култивирани житни растения са открити в т.нар. Плодороден полумесец (в Близкия изток) и датират от 8500 г. пр.Хр. Скоро след това тази култура е започнала да се разпространява постъпателно на запад, за да достигне Гърция около 6500 г. пр.Хр. и Германия около 5000 г. пр.Хр. От тези данни можем да направим извода, че житото е култивирано първо в Плодородния полумесец, което се подкрепя и от факта, че дивият му предшественик се среща само в областта между Израел, Западен Иран и Турция.

Но както ще видим, често възникват и усложнения, например когато дадено растение (или животно) е било култивирано самостоятелно на няколко различни места. Тези случаи могат да се проследят, като се анализират настъпилите морфологични, генетични или хромозомни изменения в самото растение (или животно) на различните места. Например зебуто, превърнато в домашно животно в Индия, има гърбица, липсваща при западноевразийските говеда, а генетичният анализ показва, че предците на днешния домашен добитък в Индия и Западна Евразия са се различавали помежду си още преди стотици хилядолетия, много преди да бъдат опитомени от когото и да било. Тоест одомашняването им в тези два ареала — Индия и Западна Евразия е протекло независимо едно от друго в рамките на последните десет хилядолетия, но и в двата случая е започнало с видове, които вече са се различавали от стотици хиляди години.

Нека сега се върнем към предишните въпроси, свързани с производството на храни. Къде , кога и как това производство се е развило в различните части на земното кълбо?

На единия край са ареалите, в които то се е появило напълно самостоятелно с култивирането на редица местни растения (в някои случаи — и животни) преди там да се появят култивирани растения (или животни) от други места. Има само пет такива ареала, за които понастоящем разполагаме с по-подробни и убедителни данни: Югозападна Азия (и по-точно „Плодородният полумесец“ в Близкия изток), Китай, Мезоамерика (понятие, обхващащо Централно и Южно Мексико плюс съседните страни), южноамериканските Анди (а вероятно и съседните области в басейна на Амазонка) и източните части на Съединените щати (вж. Фигура 5.1). Ако не всички, то поне някои от тези центрове най-вероятно са включвали и съседните земи, където също е възникнало — повече или по-малко самостоятелно — производство на храни, например долината на Жълтата река (Хуанхъ) в Северен Китай и тази на Яндзъ в Южен Китай.

Към тези пет средища, където производството на храни определено е възникнало de novo , можем да добавим още четири — зоната Сахел в Африка, тропическа Западна Африка, Етиопия и Нова Гвинея, които също имат основание да претендират за това звание. Само че тук се натъкваме и на ред неизяснени неща. Култивирането на диви растения несъмнено е било факт в Сахел (непосредствено на юг от Сахара), но тук то вероятно е било предшествано от наченки на скотовъдство, само че все още не е ясно дали то е касаело местните говеда или такива, внесени от „Плодородния полумесец“, чиято пък поява на тези места е стимулирала и култивацията на растения. Също така не е ясно дали появата на сахелски култури е стимулирала на свой ред култивацията на диви растения (каквато безспорно е имало) и в тропическа Западна Африка, а също и дали появата на култивирани растения в Югозападна Азия е стимулирала аналогичния процес в Етиопия. Колкото до Нова Гвинея, археологическите изследвания са потвърдили наченките на земеделие там много преди съседните райони, но отглежданите тогава земеделски култури все още не са идентифицирани.

Таблица 5.1 включва някои от най-известните култивирани растения и животни от тези ареали, както и най-ранните известни дати за самата култивация. От деветте ареала, претендиращи за самостоятелна еволюция на производството на храни, Югозападна Азия може да се похвали и с най-ранните сигурни данни за култивиране на растения (около 8500 г. пр.Хр.) и животни (около 8000 г. пр.Хр.); с този ареал са свързани и повечето сигурни радиовъглеродни датировки. Датите, свързани с Китай са почти толкова ранни, докато данните от Източните щати ясно показват, че този процес е започнал там шест хилядолетия по-късно. Колкото до останалите шест „кандидати“, най-ранните сигурни дати не поставят под съмнение първенството на Югозападна Азия, но пък все още са твърде оскъдни, за да заявим със сигурност, че производството на храни по тези земи е започнало след като вече се е появило в Югоизточна Азия и (ако е така) кога точно е станало това.