Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън печели 49 щата и 59 процента от народния вот. Резултатът показва продължаващата тенденция традиционни избиратели на демократите да преминават в редиците на републиканците. След изборите социологът на демократите Стенли Грийнбърг разглежда електоралните тенденции в окръг Макоум, Мичиган, намиращ се точно до Детройт. Шейсет и три на сто от белите избиратели там гласуват за Джон Ф. Кенеди през 1960 г., 75 на сто за Линдън Джонсън през 1964 г. През 1984 г. 66 процента от тях избират Роналд Рейгън. Грийнбърг твърди, че белите хора от работническата класа вече не се отъждествяват с Демократическата партия, която пренасочва ресурси към афроамериканците. Този анализ обаче пропуска важен аспект като критиките на Рейгън към социалните програми. Двадесет години по-късно „Великото общество“ в много отношения поддържа култура на бедност. Мондейл не признава никакви слабости на старите либерални политики и никакви успехи на рейгъномиката и това му струва доста.

Във втората си встъпителна реч Рейгън облича визията си за американската изключителност с внушителни слова: „подновяване на обещанието, дадено на всеки гражданин в тази последна най-добра надежда за човека на земята“. Рейгън говори за „тази порода, наречена американци“, която е „специална сред всички нации на земята“. Той обещава да направи „каквото е необходимо за запазването на този последен и най-голям бастион на свободата“. Възвръща се американско самочувствие след паниката от края на 70-те и това личи по икономическите статистики и всеобщото настроение. През 1979 г. 84 процента от обществото казват пред „Галъп“, че са неудовлетворени от начина, по който се развиват нещата в Америка. През 1986 г. само 26 на сто се чувстват по този начин.

Когато Рейгън започва втория си мандат, изявите му са менажирани по-добре от всякога. Майкъл Дийвър превръща Белия дом в снимачно студио и обръща голямо внимание на фона, осветлението и ъгъла, под който се снима. Това, че президентът владее театрално изкуство, е голям актив при създаването на медийни моменти. Рейгън следва неотлъчно маркировките по сцената и се ориентира в пространството като един истински професионалист. Появява се навреме и добре подготвен, застава на правилното място и се усмихва в точния момент. Винаги е подходящо облечен за случая, независимо дали коси храсталаци в ранчото си, или работи на бюрото си.

Обществените му изяви не са отражение на ценностите на знаменитостите, а на етиката в Холивуд преди 60-те. На държавните вечери Рейгънови предпочитат развлечения, които са достъпни, духовно извисени и леко старомодни, поне за младите хора. Нийл Даймънд пее на вечеря за принц Чарлз и принцеса Даяна; Хулио Иглесиас за Франсоа Митеран; а Франк Синатра за президента на Шри Ланка. Нанси Рейгън води заснемано в Белия дом шоу на телевизия Пи Би Ес, в което участват Лайза Минели, Боби Шорт и Марвин Хамлиш.

Един от най-удивителните и запомнящи се моменти от тази епоха е събитие с участието на редица звезди в чест на Роналд „Холандеца“ Рейгън, излъчено от Си Би Ес в края на 1985 г. Програмата е олицетворение на усещането за медийна капитулация пред Рейгън след категоричната му втора победа на президентски избори. Популярността и приветливостта на президента допринасят за това организирането на официална проява в негова чест от една от трите големи американски телевизии да изглежда странно непротиворечиво решение. Заснета на сцена и организирана като кабаре, програмата смесва културите на стария Холивуд и новия Вашингтон. Сред организаторите е „Варайъти Клъб Интернешънъл“, благотворителна организация, подпомагаща предоставянето на медицински грижи за бедни деца. Неин представител съобщава тази вечер, че крило на болница в Омаха, Небраска, ще бъде кръстено на Роналд Рейгън.

Човек би се запитал защо бедните деца трябва да разчитат на благотворителност за животоспасяваща медицинска помощ, но никой не го прави. Вместо това холивудските приятели на Рейгън пеят, танцуват и разказват шеги. Водещият Франк Синатра започва шоуто с песента Have Yourself a Merry Little Christmas. Комикът Дийн Мартин пее Mr. Wonderful, правейки се на пиян или наистина в пияно състояние. Бен Верийн и детето изпълнител Еманюел Люис танцуват степ и пеят Hooray for Hollywood. Популярният дует от 50-те Стив Лорънс и Ейди Горме изпълнява песен, написана специално за повода и озаглавена „Америка отново се превръща в това, което бе“: „Обзе я чувство, което е диво, свежо и свободно/ Така че нека честваме нейния дух и преоткрита гордост/ Нека запеем песента, която гори дълбоко вътре“.