Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

По нищо обаче не личи Рейгън сериозно да е обмислял варианта да не се кандидатира пак за президент. До края на 1983 г. комбинацията от намаляване на данъците и дефицитни разходи дава мощен кейнсиански тласък на икономиката. БВП се повишава с 4,6 процента през тази година и с още 7,3 на сто през 1984 г. – най-големият годишен растеж за последните две десетилетия. Стимулите насърчават създаването на работни места, а това от своя страна повишава рейтинга на одобрение на Рейгън, който след нахлуването в Гренада прескача 50-те процента за пръв път от 1981 г. Според личния му социолог Ричард Уъртлин единствената голяма слабост на Рейгън е, че е избухлив и е по-вероятно да вкара страната във война, отколкото един демократ.

Рейгън обявява кандидатурата си в необичайно време – 22:55 ч. в неделя вечер, но никой не подозира, че съпругата му се е консултирала за това с оракул. „Когато за пръв път направих обръщение към вас оттук, нашите национални отбранителни способности бяха опасно слаби, бяхме унизени в Иран, а у дома се носехме без път и без посока, може би заради неспособността на Вашингтон да се довери на куража и характера на вас, народа – казва Рейгън на 28 януари 1984 г. – Но най-лошото е, че бяхме на ръба на икономически срив заради години наред разточителство на правителството и прекомерно данъчно облагане.“ Три години по-късно, казва той, икономиката пращи от здраве, Бог се е върнал в обществените училища, а Америка „е с високо вдигната глава“. Реторичният похват на Рейгън е да отдава заслуги, а не да си приписва. „Вие бяхте страхотни, докато изваждахме страната от дългата нощ на нашето национално бедствие“, заявява той.

Това поставя тона на позитивната и патриотична кампания за преизбиране на Рейгън, която показва на страната ласкателен и достоен за приветстване автопортрет. Тя е резюмирана в телевизионна реклама, построена около мотото: „В Америка пак е сутрин“. На фона на отиващи на работа хора, женещи се и издигащи знамето, гласът във видеото отбелязва понижаването на безработицата, инфлацията и лихвите върху ипотеките. „Под ръководството на президента Рейгън нашата страна е по-горда, по-силна и по-добра – се казва в клипа. – Защо въобще бихме желали да се върнем там, където бяхме преди по-малко от четири години?“ Предизборните му прояви са на живописни места, където президентът възхищава публиката с гениалния си хумор. Ликуващите множества отвръщат със скандирания „Ю Ес Ей! Ю Ес Ей! Ю Ес Ей!“.

За разлика от 1980 г. Рейгън не представя план за промяна. Въпреки че продължава да ругае федералното правителство, той не уточнява как смята да действа спрямо него. Тъй като никой не се кандидатира срещу Рейгън на първични избори, той има възможността да се позиционира по в центъра от самото начало на изборите. Въпреки шумната агитация за забрана на абортите на конгреса на Републиканската партия в Далас той се дистанцира от по-фанатичните си съюзници от религиозната десница, като отново говори за съвършената си визия за Америка като „сияещ град на хълм“. Конгресът на Демократическата партия в Сан Франциско за разлика от това притегля номинирания от партията бивш вицепрезидент Уолтър Мондейл към традиционните групи избиратели: държавни служители, учители в публични училища, афроамериканци, феминистки и профсъюзи. След като печели номинацията, Мондейл избира да атакува Рейгън основно за това, че не е започнал преговори със СССР, и заради 200-те милиарда долара бюджетен дефицит. Рейгън не прави почти нищо и по двата въпроса, отхвърля критиките и следва своя неуморен оптимистичен подход.

Възрастта на Рейгън си проличава в първите два президентски дебата, когато нарича военните униформи „гардероб“, говори колебливо и загубва мисълта си, докато отговаря на въпрос за данъците. „Сърцето ми се късаше, докато го гледах как се бърка в отговорите, рови непохватно из бележките си и нетипично за себе си не се сещаше за думи. Изглеждаше уморен и объркан“, пише след време синът му Рон-младши, който спекулира, че баща му вече е показвал признаци на болестта на Алцхаймер. Рейгън обаче се окопитва във втория дебат, фокусиран върху международните дела. Когато е попитан дали има сила за още един мандат, имайки предвид, че е най-възрастният президент, той отговаря съвсем сериозно: „Няма да повдигам възрастта като въпрос в тази кампания. Няма да се възползвам с политически цели от младостта и неопитността на моя опонент“. Мондейл също се засмива, но знае. „Това беше наистина краят на моята кампания онази вечер“, казва той след време.