Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Под силното влияние на Шулц миротворческите инстинкти на Рейгън започват да се проявяват в допълнение към войнствените ангажименти, които е поел. Новият държавен секретар изготвя политически документ в помирителен дух, озаглавен „Американско-съветските отношения през 1983 г.“, изпратен два дни след приемането на „Директива 75“ и предназначен негласно като неин отговор. В него Шулц говори за „интензивен диалог с Москва“ и въпреки че съвсем разумно не използва термина, той на практика излага аргументи в полза на продължаване на разведряването. Той разбира, че Рейгън е склонен на пряк контакт със съветски представители и заобикаля Кларк, като урежда тайна среща в Белия дом между президента и дългогодишния съветски посланик Анатолий Добринин. Рейгън иска от Добринин освобождаването на седем последователи на християнска секта, потърсили убежище в посолството на САЩ в Москва и живеещи в сутерена му. Той предлага също така неофициален канал за директна комуникация с Кремъл през Шулц. „Ако сте готови да направите крачка напред, ние също сме готови“, казва той на Добринин.

От този момент нататък Рейгън като цяло предпочита миролюбивите възгледи на Шулц пред желанието за конфронтация на Кларк и Пайпс. „Някои от членовете на Съвета за национална сигурност са прекалено твърдолинейни и не мислят, че трябва да се правят каквито и да било постъпки към Съветския съюз“, пише той в дневника си през април 1983 година. „Аз самият се смятам за твърдолинеен и никога няма да умиротворявам, но искам да опитам да им покажа, че има по-добър свят, ако те покажат с дела, че искат да се разбират със свободния свят.“ Когато Пайпс напуска съвета, за да се върне в „Харвард“, Рейгън пренебрегва неговия безкомпромисен ученик Джон Ленчовски и избира Джак Матлок, кариерен дипломат и съюзник на Шулц.

През юли 1983 г. Рейгън пише ново лично писмо, този път на Юрий Андропов, бивш началник на КГБ, наследил Брежнев на ръководния пост в страната. „Ако можем да се споразумеем за взаимно и проверимо намаляване на броя на ядрените оръжия, които и двете страни имат, това не може ли да бъде първа стъпка към елиминирането на всички такива оръжия. Каква благодат ще бъде това за народите, които ние двамата представляваме“, пише той. „Ние с Вас можем да допринесем за това с преговорите ни по ограничаване на въоръженията.“ Рейгън дава черновата на Кларк, който изказва мнение, че това прави САЩ да изглеждат твърде склонни към оръжеен контрол и призовава Рейгън да премахне от текста всичко, свързано с ликвидиране на ядрените оръжия. Рейгън с неохота отстъпва и пренаписва писмото като прозаична молба за диалог, въпреки че отново подчертава желанието си да бъде заобиколена бюрокрацията в двустранната комуникация. Официални лица забелязват издаващия колебание почерк в отговора на Андропов. Решават, че може би страда от стрес. Заболяването на бъбреците, което ще го убие няколко месеца по-късно, е добре пазена тайна.

Звездата на Кларк залязва бързо. Прави грешен ход, когато изпраща на Рейгън писмо, в което твърди, че Шулц е „твърд икономист“ и не му е работа да се меси в политиката към Съветския съюз. Шулц научава за писмото и заплашва да подаде оставка. Рейгън го умолява да остане и му предлага по-голяма власт. Нанси Рейгън, разстроена от корица на сп. „Тайм“, на която Кларк е наречен „втория по важност човек в Белия дом“, застава на страната на Шулц и започва да лобира пред съпруга си да смени отново съветника си по националната сигурност.

Усилията на Шулц за затопляне на отношенията между суперсилите удрят внезапно на камък на 1 септември 1983 г., когато съветски изтребител поразява пътнически самолет на „Корейските авиолинии“, навлязъл по погрешка в съветското въздушно пространство. Загиват всички 269 души на борда, включително конгресменът и председател на обществото „Джон Бърч“ Лари Макдоналд заедно с още 60 американски граждани. Съветският съюз допълнително влошава нещата, като първо отрича, че е свалил самолета, а след това твърди, че машината е била на шпионска мисия. Това, разбира се, не е вярно, въпреки че САЩ повишават опасността от такъв избухлив отговор от страна на Москва, тъй като през предходните месеци американски изтребители отправят агресивни предизвикателства, като прелитат на границата на съветското въздушно пространство.

Рейгън устоява на призивите за значителни наказателни действия, но допълнително налива масло в огъня в телевизионна реч от Овалния кабинет няколко дни по-късно, когато нарича свалянето на самолета „клане“, „варварство“ и „престъпление срещу човечеството“. Той също така твърди, че СССР е свалил пътническия самолет нарочно. Твърдението му е отхвърлено от други в правителството му. Москва отговаря с архаична пропаганда, описвайки Рейгън като умопомрачен и сравнявайки го с Хитлер. В изявление, направено от тайната вип болница, в която е лекуван, Андропов казва, че всякакво подобряване на американско-съветските отношения ще бъде невъзможно, докато Рейгън е на поста.