Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Следващите международни сътресения не закъсняват. На 23 октомври камион бомба убива 241 морски пехотинци в казармите им в Бейрут, където са разположени като част от многонационална мисия за опазване на мира, след като Израел изтегля окупационните си сили. Два дни по-късно Рейгън дава зелена светлина за нахлуване в Гренада, малък карибски остров със 110 000 души население. Владетелят на страната Морис Бишоп, подкрепян от Куба революционер от „Черна сила“, е убит от членове на собственото си движение, които го смятат за недостатъчно радикален. По мнението на Рейгън той е убит, защото е искал подобри отношения със САЩ.

Телевизионните обръщения на Рейгън във връзка с тези две събития, които той до голяма степен пренаписва, показват едновременно ограничеността му като мислител и страхотната му даровитост като комуникатор. Армията отива в Гренада да спаси близо 1000 американски студенти по медицина, изпаднали в беда заради жестокия преврат. Но Рейгън описва и двете намеси като отговори на съветска агресия. „Въпреки че са през няколко океана, събитията в Ливан и Гренада са тясно свързани – казва той. – Не само че Москва подпомогна и насър-чи насилието и в двете страни, но и предоставя пряка подкрепа чрез мрежа от сурогати и терористи. Не е съвпадение, че когато бандитите опитаха да установят контрол над Гренада, имаше 30 съветски съветници и стотици кубински военни и паравоенни сили на острова.“

В действителност събитията не са свързани по никакъв начин и само Гренада има нещо общо със Студената война. „Хизбула“ и Иран са вероятните виновници за бомбеното нападение в Ливан, въпреки че не поемат отговорност за него. Истинското значение на нахлуването в Гренада е, че то е проявление на надигащия се американски национализъм и демонстрация на уверено и ефективно използване на американската армия. Рейгън гледа със сълзи на очи как американските студенти „се навеждат и целуват американската земя в момента, в който слизат от самолетите, които ги прибират у дома“. Това е дългът на някогашния спасител – да спасява хора, които не познава и които вероятно никога не са му благодарили.

Съветският съюз неправилно съзира в Гренада признак за предстояща по-голяма агресия. Скоро след малката война на карибския остров САЩ и НАТО предстои да проведат военно учение, наречено „Умел стрелец“, което е предвидено за изпробване на процесите по командване и контрол на ядрените сили. „Умел стрелец“ е ежегодно събитие, но тазгодишното издание привлича повече внимание, тъй като на него присъстват президентът, вицепрезидентът, министрите на отбраната на няколко страни от НАТО. В КГБ имат теория, че ако САЩ нанесат ядрен удар, ще използват военно учение като прикритие. Сега, на фона на засиленото напрежение – инициативата „Звездни войни“, речта „Империя на злото“, корейския самолет и Гренада, – служители от КГБ разчитат електронните сигнали като доказателство, че САЩ подготвят изненадваща атака срещу Съветския съюз.

Въпреки че учението „Умел стрелец“ завършва без инцидент, това е може би най-опасният момент в Студената война след Кубинската ракетна криза. Същия този месец преговарящите делегации на Съветския съюз се изтеглят както от преговорите СТАРТ в Женева, така и от тези във Виена за ограничаване на конвенционалните сили. В края на 1983 г., за пръв път от много години, няма активен диалог между суперсилите. Когато Рейгън научава за погрешната съветска интерпретация на „Умел стрелец“ благодарение на двоен агент на КГБ, работещ за британците, той е шокиран, че СССР смята САЩ за потенциален ядрен агресор. „У мен се зароди още по-неистово желание да се срещна на четири очи с високопоставен съветски лидер, да опитам да го убедя, че не кроим нищо на Съветския съюз и че руснаците няма защо да се боят от нас“, пише той в дневника си.

Намаляването на напрежението е политически императив и за него. Тъй като изборите през 1984 г. са след по-малко от година, Рейгън е изправен пред проблем. Неговият социолог Ричард Уъртлин му докладва, че по-голямата част от обществото не одобрява външната му политика, а значителен процент хора казват, че начинът, по който ръководи отношенията със Съветския съюз, увеличава опасността от война. В Белия дом тройката обвинява Кларк, че подкопава преговорите за разоръжаване. Възможността за Рейгън да го замени идва, когато вътрешният министър Джеймс Уат е принуден да подаде оставка заради предубедени коментари, които прави в опит да осмее обратната дискриминация. Рейгън премества Кларк в министерството на вътрешните работи, където той само може да вдигне летвата, и назначава Макфарлан за съветник по националната сигурност.