Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

От стратегическа гледна точка противоракетната отбрана решава проблема със защитата на американските междуконтинентални балистични ракети от първи удар. От политическа – тя позволява на Рейгън да отговори на движението за замразяване на ядреното въоръжаване. От морална – осигурява път за избягване на гарантирано взаимно унищожение, предлагайки му нова ядрена политика, при която няма да има нужда „да бъде застрашавано съществуването на други страни и човешки същества“. От психологическа гледна точка това е голямо улеснение, начин за измъкване от ужасната бъркотия на ядрената стратегия. Рейгън няма търпение да изненада страната с благата вест. Макфарлан и други смятат, че е твърде преждевременно настояването на президента да обяви мярката на 23 март. Ръководителите в сферата на отбраната виждат текста на президентската реч едва предната нощ. Съюзниците от НАТО и ключовите лидери на Конгреса въобще не са известени. „Позволете ми да споделя с вас визия за бъдещето, която дава надежда – казва президентът в обръщение към нацията тази вечер. – Захващаме се с програма за противодействие на страховитата съветска заплаха с отбранителни мерки.“ „Призовавам научната общност в тази страна, която ни даде ядрените оръжия, да впрегне големия си талант в каузата на човечеството и световния мир, да ни даде средствата, с които да направим тези оръжия безсилни и излезли от употреба“, казва президентът в заключителната част на речта.

Изнесена едва две седмици след като произнася думите „империя на злото“, речта, станала веднага известна като „Звездни войни“, хвърля съветското ръководство в паника. Новият съветски лидер Юрий Андропов я възприема като потвърждение, че САЩ планират пълномащабна ядрена атака и сега се готвят да се защитят от ответен удар. За Москва съобщението на Рейгън е предвестник на надпревара във въоръжаването в Космоса, каквато руснаците не могат да си позволят и в която нямат технологическите възможности да се състезават. Няма ли способността на една страна да се отбранява да развали баланса на страха? Рейгън разбира, че противоракетната отбрана има опасност да подкопае американската политика на възпиране на противника. Седмица по-късно той измисля решение: ако технологията може да бъде разработена, той ще я сподели с врага. СССР намира първоначалното му предложение за ужасяващо, а допълнението за абсурдно.

В Белия дом Рейгън обикновено реагира чак когато му се стовари нещо на главата. Задава малко въпроси на служителите си и рядко спори с тях. Избягва конфликти, отговаря с шега или с история, за да разсее напрежението, и сменя темата. Тази пасивност създава условия за бюрократични вътрешни противоборства. Рейгън назначава Хейг за държавен секретар по препоръка на Ричард Никсън. Но властта изостря склонността на Хейг към параноя и агресивно поведение. След дълги натяквания от негова страна му е обещано, че ще поеме пълен контрол върху външната политика. След това обявява на пресата, че Рейгън го е направил „викарий“ в международните дела. „Той дори не искаше аз като президент да се меся в определянето на външната политика – смяташе това за своя територия“, пише Рейгън в мемоарите си. Около средата на 1982 г. Дийвър казва на Рейгън, че Хейг е „тумор, който трябва да бъде отрязан“. Когато Хейг заплашва с оставката си за пореден път насред кризата, предизвикана от израелското нахлуване в Ливан, тройката убеждава Рейгън най-сетне да го предизвика да изпълни заканата си.

Първият съветник по националната сигурност на Рейгън, Ричард Алън, също отпада от кабинета. Той подава оставка заради скандал с пликче с хиляда долара в брой, което получава от японски журналисти, интервюирали Нанси Рейгън, въпреки че така и не е доказано провинение. За държавен секретар Рейгън избира Джордж Шулц, бивш министър на труда и на финансите в администрацията на Никсън с открояващ се дрезгав глас. Преди това Шулц е в академичните среди и бизнеса. Шулц е с умерени политически възгледи, труден за разгадаване и необщителен. Но и той може да бъде сприхав и подобно на Хейг често заплашва с оставка, когато усеща, че неговата почтеност е оспорвана или че привилегиите му са застрашени. На мястото на Алън Рейгън издига стария си приятел Уилям Кларк. Длъгнест собственик на ранчо с каубойска шапка и ботуши, който държи револвера си „Колт“ 45-и калибър на показно място в офиса си, „Съдията“ е по-подходяща версия на стереотипа за каубой, олицетворен от актьора Джон Уейн, който често се приписва на президента. Шулц, който не споделя враждебността на ястребите към споразуменията за контрол върху въоръженията – или неоконсервативния възглед, че Съветския съюз никога няма да се промени, – пристига с цел да подобри отношенията между суперсилите. Кларк идва да попречи на Дийвър и Нанси Рейгън да предизвикат „избухване на световен мир“. Почти веднага двамата започват игра на котка и мишка, в която Кларк блокира достъпа на Шулц до Рейгън, а Шулц търси начини да го заобиколи.