Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Други бойни полета в непрекия конфликт със Съветския съюз са Афганистан и Ангола. Рейгън смята, че отговорът на президента Картър на съветското нашествие в Афганистан през 1979 г., който включва зърнено ембарго и бойкот на Олимпийските игри през 1980 г., е твърде слаб. Той разрешава на ЦРУ да снабди муджахидините – бойци, въстанали срещу съветската окупация – с преносими зенитно-ракетни комплекси „Стингър“, които могат да свалят самолети и хеликоптери или да ги принудят да летят прекалено високо, така че да не могат да са ефективни. Тайните подривни дейности в Афганистан скоро започват да струват триста милиона долара годишно. В Ангола, където кубински и съветски съветници подпомагат марксисткото правителство в жестока постколониална гражданска война, ЦРУ доставя оръжия и друга помощ на Националния съюз за пълна независимост на Ангола. Водачът на групировката Жонаш Савимби често гостува във Фондация „Херитидж“ и в Белия дом. Допълнителни средства отиват за камбоджанците, борещи се срещу комунистическото правителство във Виетнам.

Рейгън координира с Ватикана политика за дестабилизиране на комунистическия режим в Полша. Папа Йоан Павел II е поляк и е вероятно единственият друг световен лидер, който споделя интуицията на Рейгън за уязвимостта на комунизма. Пътуването му през 1979 г. до родната му страна, по време на което милиони поляци скандират „Искаме Бог! Искаме Бог!“, помага за разпалването на движението „Солидарност“. При първата си среща с папата във Ватикана през юни 1982 г. Рейгън изразява виждането си, че религията може да се окаже ахилесовата пета на Съветския съюз. Също като Рейгън папа Йоан Павел II оцелява при опит за убийство през 1981 г. Двамата с Рейгън вярват, че Бог ги е опазил живи със специална цел. Той обаче няма власт да задържи буден уморения от пътуването през няколко часови пояса президент. Рейгън заспива, докато папата говори, а този момент е уловен от камерата на Ен Би Си и излъчен във вечерната емисия новини.

Особеното мнение на Рейгън, че Съветският съюз е слаб и уязвим, го отвежда в две противоположни посоки. По-видимата е конфронтационна. По-невидимата е помирителна. Той изпитва истински ужас от ядрени оръжия и казва искрено, че е против нератифицирания договор САЛТ II, защото не е стигнал достатъчно далеч. Когато Каспър Уайнбъргър опитва да го убеди да пренебрегне ограниченията в договора за базираните на подводници ракети, Рейгън заема страната на държавния секретар Джордж Шулц (заменил на поста Александър Хейг през 1982 г.) и издава указ, че САЩ ще се придържат към разпоредбите на САЛТ II, въпреки че знае, че СССР ги нарушава. Той действително иска по-добри отношения за намаляване на риска от Армагедон, библейско предсказание, което Рейгън взима на сериозно. Ято ястреби замъгляват миролюбивата му страна. Но той си я запазва до края.

Когато Рейгън встъпва в длъжност, отношенията със Съветския съюз вече са лоши заради Афганистан. В първите дни от неговото управление съветският лидер Леонид Брежнев пише на новия президент с искане за среща на върха – жест на добра воля, засенчен донякъде от постоянното критикуване на американския милитаризъм и империализъм. Рейгън отхвърля инициативата, придържайки се към съвета на Александър Хейг, че контролът над въоръженията и търговските облаги трябва да бъдат давани като награди за добро съветско поведение и в частност за ограничаване на Фидел Кастро. Но след това Рейгън е прострелян и се събужда, обзет от идеята, че Бог го е спасил, за да предотврати ядрена война. Сега той иска отговор от Брежнев.

От болничното легло той пише отговор в помирителен тон и казва, че иска „значим и конструктивен диалог, който ще ни помогне да изпълним общото си задължение да намерим траен мир“. Като жест на добра воля Рейгън предлага нещо, което възнамерява така или иначе да направи по вътрешнополитически причини: вдигане на ембаргото върху зърното, наложено от Картър в отговор на съветското нахлуване в Афганистан. Тези послания са запечатани в един прочувствен израз на политическата му философия. „Народите по света въпреки различията и в расовия, и етнически произход имат много общо – пише Рейгън. – Те искат достойнството да имат контрол върху собствените си съдби. Искат да работят по свой собствен избор в производството или търговията и да бъдат възнаграждавани справедливо.

Искат да живеят със семействата си в мир, без да нараняват никого или да бъдат наранявани те самите. Правителствата съществуват за тяхно удобство, а не обратното.“