Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

След падането на Берлинската стена много хора си спомнят, че са имали подобни на Рейгън възгледи за уязвимостта на Съветския съюз. Но Рейгън, както пише Робърт Гейтс в мемоара си „От сенките“ от 1996 г., „почти единствен наистина вярваше през 1981 г., че съветската система точно тогава е уязвима, а не в някакъв неясен, отдалечен в бъдещето смисъл“. Трезвият възглед на Рейгън за историческата неизбежност е, че едно негодно правителство ще се разпадне рано или късно. „Комунизмът не е нито икономическа, нито политическа система – той е вид лудост, временно отклонение, което един ден ще изчезне от земята, защото е противно на човешката природа“, пише той в непубликуваното си изявление от 1962 г. „Либералите наистина ли са либерални?“.

Очакваният от Рейгън крах на комунизма противоречи на мирогледа на неоконсерваторите, които назначава на ключови позиции, ръководещи стратегията за Студената война. Постоянната представителка на САЩ в Организацията на обединените нации Джейн Къркпатрик твърди, че Съветският съюз не може да се промени. Други нео-консерватори, станали част от правителството, споделят възгледа ѝ, че комунизмът е необратим. Рейгън не вижда смисъл да спори с тях. Не му допадат вътрешните дебати, особено ако са теоретични и нямат особено отношение към политиката. И тъй като споделя изначалното им недоверие към контрола върху оръжията, няма много значение, че целта на неоконсерваторите е промяна в съветското поведение, а неговата е падане на комунизма. В публичните си изявления Рейгън продължава да твърди, че СССР е обречен. След една от речите си след покушението срещу него, през март 1981 г., Рейгън казва на абсолвенти в Индиана, че „Западът няма да сдържа комунизма, а ще го превъзхожда... Ще го пропъди като някаква странна глава в човешката история, чиито последни страници се пишат дори в този момент“.

Първоначалните му надежди падат върху Полша, където профсъюзът „Солидарност“ се опълчва на подкрепяния от Съветския съюз режим. „Тяхната икономика е разорена – пише той в дневника си. – Ето го първото голямо скъсване на Червената дига – разочарованието на Полша от Съветския съюз.“ Първият въпрос, зададен на пресконференция през юни, е за Полша и съветското господство в Източна Европа. Рейгън отговаря: „Това не е нормален начин на живот за човешки същества... Мисля, че виждаме първите пукнатини, началото на края“. След като правителството на Полша обявява военно положение, Рейгън става още по-развълнуван и пише: „Не може да оставим тази революция срещу комунизма да се провали, без да подадем ръка. Може никога да нямаме възможност като тази до края на живота си“. Признавайки, че вариантите му са ограничени, той се съгласява САЩ да окажат тайна подкрепа на „Солидарност“ и да бъде наложена скромна програма със санкции, въздържайки се от такава, от която биха пострадали американски компании.

В началото Ричард Пайпс е сред най-влиятелните твърдолинейни съветници на Рейгън. Еврейски бежанец, избягал от Полша през 1940 г., Пайпс става един от водещите експерти по Русия в Харвардския университет, преди да се присъедини към Съвета за национална сигурност като главен специалист по Съветския съюз. Той смята, че в руския характер има вродена жестокост и тиранство и споделя възгледа на Къркпатрик, че комунизмът е неспособен на еволюция. Пайпс докладва директно на Рейгън за Съветския съюз и е автор на Директива №75, очертаваща политиката му за предизвикване на промяна в комунистическия свят. Този секретен документ, който Рейгън подписва през януари 1983 г., полага основите на опит „за сдържане и за намаляване с времето на съветския експанзионизъм посредством ефикасно конкуриране със Съветския съюз във всички международни сфери“. В него се казва ясно на Москва, че „това неприемливо поведение ще предизвика разходи, които ще натежат над всички печалби“. Съгласно тази политика преговорите за контрол на въоръженията и търговските споразумения ще бъдат разглеждани не като цели сами по себе си, а като награди за по-добро поведение. Директивата е по-неясна относно наказанията. „В дългосрочен план, ако съветското поведение се влоши, например при нахлуване в Полша, ще трябва да обмислим крайни мерки.“

Във външен план най-големият поддръжник на Рейгън е британската министър-председателка Маргарет Тачър. Той се сприятелява с нея по време на пътуване във Великобритания през 1975 г., когато тя е лидер на консервативната опозиция. Подновяват връзката си, когато тя го посещава във Вашингтон месец след встъпването му в длъжност и след това пак през лятото на 1981 г. Паралелната атака на Тачър срещу по-всеобхватната британска социална държава подсилва чувството за глобална антиетатистка вълна. Но на Рейгън му е трудно да различи демократичния социализъм в Западна Европа от комунистическата тирания на Изток, чиято смърт той провъзгласява отново в своята реч през 1982 г. пред британския парламент.