Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Не личи най-близките съветници на Рейгън да разбират разликата по-добре от него. През 1981 г. Ед Мийз получава място в Съвета за национална сигурност, а Уилям Кларк едва е утвърден за помощник държавен секретар, след като признава, че на практика не разбира нищо от външни работи. Това са хората, контролиращи външната политика на Рейгън. Той обаче намира общ език с неоконсерваторите около себе си по централната точка: трябва да се избягва всякакво помиряване със Съветския съюз. Администрацията на Рейгън си поставя за цел да замени разведряването с политика на военна доминация. Свръхсекретното, но изтекло бързо в публичното пространство Ръководство за военно планиране, което президентът одобрява през март 1982 г., излага новата му военна стратегия. „Ако възпирането се провали и избухне стратегическа ядрена война със СССР, Съединените щати трябва да надделеят и да могат да принудят Съветския съюз да потърси възможно най-ранно прекратяване на военните действия при изгодни за САЩ условия“, се казва в него. Правителството възнамерява да се противопостави на Съветския съюз, като разшири тайните и антибунтовническите операции в Латинска Америка, Африка и на други места.

Десницата смята новата политика за твърда, но благоразумна. Левицата гледа на нея като на войнствена и опасна политика. Но както ястребите, така и гълъбите не разбират Рейгъновите възгледи за Съветския съюз. Те подбират негови изказвания, така че да го направят да изглежда по-конвенционален и едновременно с това не обръщат внимание на неща, които казва, ако не съвпадат с очакванията им. Голямата заблуда сред левицата е, че според нея Рейгън смята, че войната със Съветския съюз може да се спечели. Всъщност Рейгън има по-екзотичното мнение, че комбинация от натиск с военни, икономически и морални средства може да разруши съветската империя. Рейгън казва в предизборната си кампания през 1980 г., че иска да ги „принуди да седнат на масата за преговори“. „Те не могат да увеличат много военното си производство, защото вече са подложили народа си на гладна диета“, казва той през октомври 1981 г. „Ако им покажем воля и решителност да се впуснем в засилване на военните способности... те трябва да преценят дали искат да изпълним програма за разоръжаване, или искат да участват в надпревара във въоръжаването с нас.“

В мислите си Рейгън прилага по отношение на Съветския съюз тактиката, която използва в икономическата си програма, където си мисли, че може да принуди Конгреса да свие правителството, като му „отнеме издръжката“. Той се надява да спре надпреварата в ядреното въоръжаване, като я ескалира до равнище, което Съветският съюз не може да си позволи. Изтеклото в публичното пространство ръководство по отбраната изразява тази идея и призовава за разработване на нови високотехнологични оръжия. Те ще „доведат до несъразмерни разходи, ще открият нови сфери на голяма военна надпревара и ще убият ефекта от предишните съветски инвестиции“. В ръководството се казва още, че търговските политики трябва да окажат максимален натиск върху съветската икономика, която едва се държи на крака под тежестта на прекомерните военни разходи. Рейгън го казва в още по-прав текст на лидера на мнозинството в Сената Хауърд Бейкър през 1982 г.: „Искам да ги поставя на колене, за да ги накарам да се разоръжат и да ни оставят и нас да се разоръжим. Но трябва да направим това, като поддържаме напрежението. Можем да го направим. Притиснали сме ги икономически до стената. В Русия сега продават месо от плъхове по пазарите“.

Въпреки че идеята разоръжаването да бъде постигнато чрез надпревара във въоръжаването не е противоречива, желанието на Рейгън да започне да договаря ядрено примирие, преди дори да е започнал кампанията си за засилване на отбранителните способности, е такова. И ако комунистите са изначално неблагонадеждни, както ги описва „Николай Ленин“, то какъв е смисълът да се сключват договори със Съветския съюз? Начинът, по който Рейгън изразява стратегиите си – ругае срещу дефицитите, а същевременно създава такива, стреми се към ликвидиране на ядрените ракети, а в същото време увеличава броя им, – често е непоследователен. Неспособността да прави избор между противоположни алтернативи създава на моменти зигзагообразен модел на неговото президентство. Но толерантността към когнитивен дисонанс, подобно на други форми на нерационалност, може да бъде ефикасна преговорна тактика. Представителите на Съветския съюз, подобно на председателя на Камарата на представителите Тип О’Нийл, никога не са напълно сигурни с кой Рейгън преговарят. Неговата способност да живее с противоречия в крайна сметка е повече благословия, отколкото проклятие.