Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Сред признатите за виновни са бившият министър на вътрешните работи Джеймс Уат, който става лобист, след като е принуден да подаде оставка заради свои коментари за обратната дискриминация. Той се изказва по адрес на служителите в една от структурите в министерството си, свързана с добива на въглища, наричайки ги „един черен, една жена, двама евреи и един сакат“. Уат е олицетворение на най-лошата страна на правителството. Той комбинира в себе си в еднаква степен низост, фалшива набожност и враждебност към установената правителствена роля в неговата сфера. В министерството на вътрешните работи единствената му грижа е улесняването на разработването на държавни земи с цел печалба. „Ще добиваме повече, ще сондираме повече, ще сечем повече дървесина“, казва той. Като лобист той печели от експлоатацията на публични ресурси. Плащат му се стотици хиляди долари да помага за осигуряването на договори с министерството. Впоследствие са му повдигнати 25 обвинения за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Уат се съгласява да пледира виновен по едно-единствено обвинение и се разминава със затвора.

Става трудно да се проследят всички специални следователи и независими прокурори, чиято работа се проточва дълги години след края на управлението на Рейгън. Може би най-показателен е скандалът „Уедтек“, който обхваща всички аспекти на духа на времето. Главно действащо лице в него е Джон Мариота, когото Рейгън нарича „герой на осемдесетте“. Този прякор му подхожда повече, отколкото президентът предполага. Мариота вижда, че парите са в Пентагона, и затова превръща фабриката си за детски колички в подизпълнител в сферата на отбраната. Той вижда, че републиканците искат да обсипят с внимание предприемачите от малцинствата, които създават работни места на фона на градския упадък. Затова изтъква своето пуерториканско потекло и разположението на фабриката си в Бронкс. Също така вижда, че във Вашингтон се купува и продава влияние, затова наема бившия помощник на Рейгън, Лин Нофзигър, да лобира пред офицера за свръзка в Пентагона Елизабет Доул. Той осигурява без публичен търг договор на стойност 32 милиона долара за производство на устройства за армията. Наема и адвокат от Сан Франциско на име И. Робърт Уолак, за да вербува своя най-добър приятел от гимназията Ед Мийз да урежда договори, чиято стойност достига четвърт милиард долара. По време на втория мандат на Рейгън 20 политици са осъдени за подкупи, лъжесвидетелство и други престъпления във връзка със скандала „Уедтек“. Мийз, който по това време е главен прокурор и министър на правосъдието, избягва повдигане на обвинения, но шумът довежда до оставката му.

На първата пресконференция на Рейгън като президент Сам Доналдсън от „Ей Би Си Нюз“ го пита за дългосрочните намерения на Съветския съюз. Президентът отговаря, че страната остава отдадена на идеята да вдъхнови световна революция. „Единствената моралност, която признават, е това, което ще им помогне да продължат напред в преследването на каузата си. Това значи, че си запазват правото да извършват всякакви престъпления, да лъжат, да мамят, за да я постигнат – казва Рейгън. – Мисля, че когато си имате работа с тях... трябва да го имате предвид.“

Препратката към правото да лъжат и мамят идва от „Десетте заповеди на Николай Ленин“, които са източникът на посочения по-рано мним цитат за това как е приемливо да измрат три четвърти от човечеството. Разбира се, няма Николай Ленин, а само Владимир Илич Ленин, който подписва някои от ранните си творби с псевдонима „Н. Ленин“. Източникът на Рейгън вероятно е памфлет, даден му от приятел от Калифорния, разпространяван от обществото „Джон Бърч“ и взет от по-ранна нацистка измислица. „Никой от тези цитати не е автентичен“, казва след време Георгий Арбатов, ръководител на Съветския институт за изучаване на Съединените американски щати и Канада. „Оставаме с впечатлението, че някой го снабдява с тези фалшиви цитати, които той използва.“

Рейгън не е учен. Но неточността на фактите, които излага, показва колко семпли са разбиранията му. Съединените щати са изправени пред неумолим враг, който може да бъде преодолян само от позиция на силата. По време на кампанията си той се залавя за израза „прозорец на уязвимостта“, с който Александър Хейг и други наричат опасността Съветският съюз да спечели стратегическо преимущество, ако Съединените щати не поддържат ядрения баланс. Ястребите се боят, че съветските междуконтинентални балистични ракети теоретично биха могли да унищожат още с първия удар повечето от американските междуконтинентални балистични ракети в техните фиксирани силози. За да затворят този прозорец, те се застъпват за система от ракети MX, движещи се по подземни релси – „способен на оцеляване режим на базиране“, както се казва на предпочитания жаргон. Рейгън разбира погрешно израза, защото си мисли, че това означава, че „Съветският съюз има категорично превъзходство“.