Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Много хора възприемат позицията на Рейгън просто като противопоставяне срещу оръжейния контрол, което дава началото на огромно антиядрено движение в Запада. Стотици хиляди хора излизат по улиците на Лондон и други европейски градове през 1981 г., за да протестират срещу военните приготовления на Америка. Преговорите в Женева изпадат в задънена улица и президентът е изправен пред опасността европейските съюзници да откажат планираното разполагане на американски ракети, което да доведе до разцепление в НАТО. В САЩ има многолюдни демонстрации в подкрепа на идеята за замразяване на ядрената програма, а кулминацията е митинг на 700 000 души в нюйоркския Сентръл парк през юни 1982 г. През есента на същата година движението набира инерция, а сенаторите Тед Кенеди и Марк Хатфийлд обявяват намерението си да внесат в Конгреса резолюция за замразяване на програмата за разработване на ядрени оръжия.

Рейгън гледа на искането за едностранно разоръжаване като на повторение на политиката на отстъпки пред нацистка Германия преди Втората световна война. За него то е „много опасна измама“, която бързо набира популярност. През август 1982 г. резолюцията влиза за разглеждане в долната камара на Конгреса, където е отхвърлена само с един глас разлика. Този въпрос всява разкол и в собственото му семейство, когато дъщеря му Пати се отрича от неговите политики на митинги и на концерти под надслова „Не на ядрените бомби“. Погрешното възприемане на Рейгън като подстрекател към война поражда реципрочна невярна оценка на самия Рейгън, който смята, че е на позната територия. Той си мисли, че Съветският съюз разпалва движението срещу ядрените оръжия в САЩ и цитира в подкрепа на становището си доминирана от комунисти организация на име Съвет за световен мир. Същевременно се нуждае да предложи нещо като алтернатива.

Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) се появява в резултат на натиска на движението за замразяване на ядрената програма, отвращението на Рейгън от ядрени оръжия и безизходицата, в която изпада ядрената стратегия. Тъй като политиките на Конгреса блокират плановете за ракетите Ем Екс, ястребите смятат, че междуконтиненталните балистични ракети остават уязвими. На научно равнище бащата на идеята е ядреният физик Едуард Телър, основател на Национална лаборатория „Лорънс Ливърмор“. Когато Телър представя на президента през септември 1982 г. идеята за базирани в Космоса системи за отбрана, използващи рентгенови лазери, Рейгън я приема за изключително логична. „Вижте, за всяко оръжие е измислено отбранително средство – сабята, след това щитът“, казва той. На политическо ниво ИСО дължи появата си на Робърт „Бъд“ Макфарлан, помощник-съветника на Рейгън по националната сигурност. Търсейки отчаяно начин да затвори „прозореца на уязвимост“, без жизнеспособен план за разполагането на Ем Екс, Макфарлан се вкопчва в идеята за система за противоракетна отбрана с космическо базиране, за която научава от Телър и други.

Като един истински умел бюрократ Макфарлан знае как да формулира предложението. На среща с Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ на 11 февруари 1983 г. той уговаря военните лидери да докладват за обещаващ напредък в последните изследвания. „Няма ли да е по-добре да защитим американския народ, вместо да отмъщаваме за него?“, отправя въпрос към президента председателят на комитета генерал Джон Веси. След това Макфарлан се намесва: „От чутото тук за пръв път става ясно, че може би има начин, който ще ни позволи да защитим страната при нападение и постепенно да намалим зависимостта от ядрени оръжия“. Естествено, Рейгън проявява интерес. „Разбирам – казва той. – Точно на това се надявах.“

Макфарлан обаче не очаква колко бързо и изцяло ще бъде погъл-нат Рейгън от идеята. Макфарлан смята противоракетната отбрана предимно за блъф. Ако се направи така, че да звучи достатъчно впечатляващо, този изследователски опит може да бъде изтъргуван за намаляване на съветските ракети – „най-големият оперативен експеримент в историята“, както казва самият той по-късно. Рейгън не вижда ИСО като разменна монета или като оперативен експеримент, а като действителен щит. Въодушевлението му се вижда в бележката в дневника, която написва след срещата с висшите военни. Тя повтаря думите на Веси: „Ами ако кажем на света, че искаме да защитим народа си, а не да отмъщаваме за него; че ще започнем изследователска програма, за да създадем отбранително оръжие, което може да изпрати ядрените оръжия в историята?“.