Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

След като Кларк си тръгва от Белия дом, се усеща коренна разлика. Макфарлан не опитва да държи Шулц настрана от президента. Пътят пред държавния секретар сега е чист да поднови преговорите СТАРТ. Рейгън също е готов да сключи сделка, тъй като смята, че вече може да преговаря от позиция на силата. Президентът изпраща ново послание за мир на Бъдни вечер през 1983 г. Но току-що напуснали преговорите, руснаците не са готови да се върнат на масата.

Рейгън прави обръщение към американците през януари 1984 г., в което признава, че отношенията със СССР са лоши и обещава тържествено да се стреми към диалог. „Мечтата ми е да доживея деня, в който ядрените оръжия ще бъдат заличени от лицето на земята“, казва той. Най-прочувственият пасаж от телевизионното му обръщение е съчинена от него притча за руска двойка на име Иван и Аня, която се среща с американска двойка на име Джим и Сали. Ако се предположи, че не съществува езикова бариера, двете двойки няма да спорят за различията си – те биха станали приятели. Той завършва с призив към съветското ръководство да направи същото. „Нека да започнем сега“, казва той. Пресата не забелязва значимостта на тази иначе леко глуповата алегория, също както пренебрегва назначаването на Шулц за главен говорител на правителството за контрола на въоръженията и други миротворчески действия.

Самият Съветски съюз, чието ръководство е напълно убедено във враждебността на Рейгън, отхвърля по-топлия му тон, смятайки го за предизборна тактика. Москва си има други проблеми: Андропов умира през февруари 1984 г. и е наследен от Константин Черненко. Рейгън отново намира причина да вярва, че този лидер ще бъде различен. „Инстинктът ми подсказва, че бих искал да говоря с него за нашите проблеми като мъж с мъж и да видя дали мога да го убедя, че ще има материални ползи за Съветския съюз, ако се присъедини към семейството на нациите“, казва той в дневника си. Президентът изпраща още една написана на ръка нота, в която уверява новия съветски първенец, че САЩ нямат агресивни намерения. След като прочита набързо преведения монотонен отговор на Черненко, Рейгън отбелязва: „Мисля, че това предполага добре обмислен отговор, а не рутинни любезности, които оставят статуквото такова, каквото е“. Той добавя още една написана на ръка нота към отговора си и заявява на Черненко: „Искам да знаете, че нито аз, нито американският народ имаме каквито и да било намерения да нападаме вас или съветския народ“.

Това е мъчителна кореспонденция. Президент, търсещ си събеседник, с когото да си пише писма, опитва да установи лични отношения със серия от духове. Умиращият от емфизем Черненко не оценява инициативите на Рейгън. Твърдолинейните хора в Кремъл гледат на преговорите за контрол на въоръженията по същия начин като американските хардлайнери – те са морков, който се дава на врага като награда за добро поведение. СССР не иска среща, освен ако САЩ не изтеглят новите си ракети от Европа. Само тогава Москва ще обсъжда това, което иска – забраната за оръжия в Космоса. През май 1984 г. Съветският съюз обявява, че се изтегля от предстоящата олимпиада в Лос Анджелис в отговор на американския бойкот през 1980 г. Рейгън никак не помага за подобряването на отношенията през това лято, когато пробва дали работи микрофонът, преди да запише едно от редовните си съботни радиообръщения. „Драги сънародници – импровизира той, – за мен е удоволствие да ви кажа, че днес подписах закон, който ще забрани Русия завинаги. Започваме бомбардировки след пет минути.“

Рейгън и Шулц обаче не се отклоняват от новия си курс. Когато Шулц казва на Рейгън, че съветският външен министър Андрей Громико се интересува от среща с него, Рейгън грабва открилата се възможност въпреки репутацията на Громико като скован човек без чувство за хумор. На срещата с Громико в Овалния кабинет президентът го моли да остане след това да си кажат насаме няколко приказки. След това казва нещо, което не е в официалните опорни точки за разговорите. Той иска да бъдат напълно елиминирани ядрените оръжия.

И жената на президента, и най-добрият му приятел в кабинета искат Рейгън да не се кандидатира за преизбиране. Нанси се страхува, че ще бъде убит, и желае да се върне в Калифорния. Бил Кларк смята, че умствено не е добре. Много други хора имат сходни наблюдения. Мъглата на Рейгън се сгъстява още повече след опита за убийство. Слухът му се влошава, все по-смътно си спомня някои неща и се уморява по-лесно. Повтаря се по начин, който влудява хората.