Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Постиженията в законодателството през втория мандат на Рейгън са идеи на сенатори, които президентът си присвоява: данъчната реформа на Бил Брадли, имиграционната реформа на Алън Симпсън, реформата в социалната политика на Даниъл Патрик Мойнихан. От тях най-значима е идеята за радикално опростяване на данъчния кодекс чрез намаляване на ставките и елиминиране на вратичките и приспаданията. Най-високите федерални данъчни ставки през 1985 г. са 50 процента за физически лица и 46 процента за корпорации. Законът, който Рейгън подписва през 1986 г., намалява броя на ставките от 14 на 3, най-високите от които са 28 и 34 процента. Капиталовите печалби и дивидентите се облагат като обикновен доход, което насърчава икономическата ефективност. Данъчната реформа е също така най-важната намеса на Рейгън в полза на работещите бедни, тъй като изважда напълно шест милиона души от социалните помощи и разширява „Данъчният кредит върху изработения доход“ – преразпределителна програма, чиято цел е да изведе нископлатените работници над линията на бедността.

По въпроса с имиграцията инстинктите на Рейгън се коренят в опита му в Южна Калифорния, където движението на неквалифицирани работници през границата обслужва интересите на фермерите, потребителите и на самите мигранти. „Вярвам в идеята за амнистия за тези, които са пуснали корени и живеят тук, макар и някога да са влезли нелегално“, казва той в дебата си с Мондейл през 1984 г. През ноември 1986 г. Рейгън подписва закона „Симпсън-Мацоли“, който дава легален статут на три милиона души, живеещи в САЩ без документи, и позволява сезонно движение през границата на работници в селското стопанство. Законът също така цели да елиминира подтика към незаконна имиграция, като обявява за престъпление работодателите да наемат съзнателно работници без документи. „Легализационните клаузи в този закон ще подобрят живота на класа индивиди, които не трябва да се крият в сенките, без да имат достъп до много от ползите на едно свободно и отворено общество“, написва Рейгън в комюнике по повод обнародването на нормативния акт.

Но без програма, Рейгън се отклонява от принципите си за свободни пазари, дерегулация и самодостатъчност на индивида. Когато понижаващата се стойност на японската йена поставя под заплаха трите големи американски автомобилни компании, той се намесва в подкрепа на индустрията, като налага квоти за внос на японски коли. В Калифорния започва все повече да защитава идеята за регулации за опазване на околната среда, разширявайки резерватите за диви животни и удължавайки действието на Закона за чистата вода. След като демократите печелят мнозинство в Сената, добавяйки осем места към актива си на междинните избори през 1986 г., вътрешната политика на правителството става още по-зависима от конюнктурата. Рейгън приема либерална социална политика през 1988 г., когато подписва Закона за подкрепа на семейството, внесен от сенатор Мойнихан, с мотива, че той насърчава работата и персоналната отговорност. В действителност законът значително увеличава разходите за социални помощи в замяна на добавяне на скромни стимули за получаващите социална помощ да работят.

Липсата на по-амбициозни цели във вътрешната политика се дължи донякъде на промени в личния състав през втория мандат, които правят по-трудно функционирането на правителството. Всички трима членове на тройката напускат Белия дом през 1985 г.: Мийз става главен прокурор, Бейкър – министър на финансите, Дийвър – лобист. Доналд Риган, който си сменя поста с Бейкър, става шеф на канцеларията. Властен човек без силни връзки с президента, той бързо си навлича неодобрението на втория по важност човек в Белия дом, президентската съпруга.

След преизбирането си Рейгън дава интервю за „Тайм“. „Просто смятам, че не може още едно поколение да живее на този свят под заплахата от тези оръжия, знаейки, че някой луд човек може някъде да натисне бутона...“, казва той. „Надявам се и мечтая, че ще можем със Съветския съюз да започнем удостоверимо ограничаване на тези оръжия. Щом поемем по този път, те ще видят колко по-добре е и за двете ни страни, ако се отървем от тях напълно.“ В отношенията със СССР двата мандата на Рейгън изглеждат сякаш са на двама различни президенти. Той се изявява и като хардлайнер, и като миротворец, но везната се накланя от едната в другата посока и поражда усещане за непоследователност. Мъжът, който отхвърля замразяването на ядрените програми като съветска пропаганда, сега призовава не просто за ограничаване, а за елиминиране на всички ядрени оръжия. Донякъде тази еволюция напомня на неговия преход от ляво надясно, докато работи за „Дженерал Електрик“ през 50-те.