Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Какво обяснява тази впечатляваща трансформация от ястреб на Студената война до ядрен миротворец? Желанието му за премахване на ядрените оръжия има дълбоки корени, тръгващи от заиграването му с пацифизма в началото на 30-те. Неговата антивоенна страна е свързана с реторики и кадри, които го докосват дълбоко: постановката „Краят на пътуването“, която гледа със семейство Клийвър в Рокфорд през 1929 г., кадрите от освобождаването на концентрационния лагер „Аушвиц“, които вижда през 1945 г., и филма по телевизия Ей Би Си „На следващия ден“ през 1983 г. В съзнанието му остава трайни следи прогнозата, че поне 150 милиона американци – две трети от населението през 1980 г. – ще бъдат убити при пълномащабна ядрена война, въпреки че по някаква причина той си мисли, че съветските загуби ще бъдат доста по-малък дял. Възмутен е от съветници, които използват страховит военен жаргон, „сякаш говорят за бейзболни резултати“. В дневника си и пред свои съветници Рейгън изразява тревога, че библейското предсказание за Армагедон е съвсем близо.

С издигането на Михаил Горбачов начело на Съветския съюз през март 1985 г. надеждите на Рейгън за ядрен мир отново го обземат. Откакто изпраща писмото от болницата на Брежнев, президентът търси свой колега, върху когото да упражни умението си да убеждава. Той се самоубеждава погрешно, че апаратчиците Андропов и Черненко са реформатори. Когато Черненко умира от емфизем, Рейгън изпраща вицепрезидента Буш на погребението с писмо, в което кани Горбачов на среща на върха в САЩ. В него му обяснява, че САЩ не желаят никому да навредят.

Рейгън има двама ключови поддръжници в прехода си към миротворчество, един познат и един прикрит. Познатият е държавният секретар Джордж Шулц, който споделя както ексцентричния възглед на президента за уязвимостта на съветската система, така и мечтата му за ядрено разоръжаване. Шулц не вярва чак толкова пламенно в първото, но има по-добра идея как да се постигне второто. Шулц е този, който оставя Рейгън да бъде себе си в отношенията със СССР, като противодейства на твърдолинейните представители на правителството. Въпреки упоритите възражения и непочтеното издаване на информация от страна на Уайнбъргър и Кейси Шулц подновява преговорите за разоръжаване в Женева през януари 1985 г. и се съгласява Инициативата за стратегическа отбрана да бъде подложена на обсъж-дане на масата на преговорите. Шулц изказва пред Рейгън мнението, че новият съветски лидер представлява истинска промяна, с което оспорва възгледа на Кейси, че Горбачов е още от същото. „Писмото на Горбачов се откроява и с неполемичния си тон“, пише Шулц в паметна бележка до Рейгън, в която анализира отговора на съветския лидер на поканата във Вашингтон. „Всъщност посланието, изглежда, е, че трябва да смекчим публичната реторика и да вършим работа по спокоен начин, като избягваме „задълбочаване на различията помежду си“ и „пораждане на враждебност“.“

Рейгън знае колко зависими са му амбициите от Шулц. Винаги когато държавният му секретар заплаши с оставка, защото се чувства засегнат от някого или от нещо, или заради изтощение, Рейгън го убеждава да не го прави. При избухването на вътрешни спорове обикновено заема страната на Шулц. „Кап и Бил имат възгледи, противоречащи на тези на Джордж относно Южна Америка, Близкия изток и преговорите за въоръжаването“, пише Рейгън в дневника си след преизбирането си. „Нещата толкова са излезли от контрол, че Джордж като че ли иска да напусне. Не мога да допусна това. Джордж е този, който ми изпълнява политиката. Ще се срещна с Кап и Бил и ще им дам да се разберат. Няма да е приятно, но трябва да се направи.“ Неконфликтен както винаги, Рейгън никога не дава на Уайнбъргър и на Кейси да се разберат, така че Шулц продължава да се бори с тях, като в повечето случаи надделява.

Втората фигура в трансформацията на Рейгън е писателка на име Сузан Мейзи. Тя опознава в дълбочина съветското общество по време, когато контактите между американци и руснаци са необичайни. През 1972 г. тя публикува книга за петима поети, с които се запознава в Ленинград, един от които е бъдещият носител на Нобелова награда Йосиф Бродски. Политическите контакти, които си прави в опит да получи виза, за да се върне в Съветския съюз, я водят чак до Рейгън. Мейзи става инструктор на президента по руска култура и таен канал за комуникация със съветското ръководство. Тя научава Рейгън на руска поговорка, която той ще повтаря, докато не продъни ушите на Горбачов: „Доверяй, но проверяй!“. „Доверявай се, но проверявай.“