Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Причината Рейгън да я покани в Белия дом 17 пъти след първоначалното ѝ посещение е, че Мейзи засилва инстинктите му за „Иван и Аня“, въображаемата руска двойка, която споменава в речта си пред нацията през 1984 г. Ако Шулц нагажда бюрокрацията според възгледите на Рейгън, Мейзи придава човешки черти на врага и учи президента винаги да разграничава великодушните руснаци от опърпаните граждани на Съветския съюз. Рейгън се потапя в книгата ѝ „В земята на жар-птица“ и в един момент пита Пол Нице, главния преговарящ в диалога за контрол на въоръженията, какво е станало с предприемаческата енергия на магазинерите в Санкт Петербург от 1830 г. Усещането, което му предава за религиозната чувствителност на руското православие и нейното запазване в съветската епоха, му навява нов спомен. „Тя е най-добрият ученик на руския народ, когото познавам“, пише той в дневника си. „Тя е убедена, че руснаците преминават през духовно възраждане и че са напълно спрели да обръщат внимание на комунизма.“

Петдесет и четири годишният Горбачов е образован и е пътувал много на Запад. Разбира английски, не е напът да умре и дори показва чувство за хумор. Съпругата му Раиса често е до него, подобно на американска първа дама. В първите месеци на власт Горбачов обявява едностранно замразяване на разполагането на ракети със среден обсег в Европа и започва да говори публично за необходимостта от „перестройка“, икономическа реформа. Кисинджър, Никсън и други изказват пред Рейгън мнението, че Горбачов не е с нищо по-различен от предшествениците си. Но Маргарет Тачър е несъгласна. „Харесвам г-н Горбачов. Можем да работим заедно“, казва тя пред Би Би Си, след като го среща за пръв път. Тачър засилва оптимизма на Рейгън за съветския лидер при посещението си в Кемп Дейвид и дава по-подробна оценка. Предупреждава го обаче, че „колкото по-очарователен е противникът, толкова е по-опасен“.

Положението на Горбачов по няколко отношения прилича на това на Рейгън. Той също иска да бъде двигател на обществена и политическа промяна, да се пребори с повсеместния алкохолизъм в съветското общество и да укрепи колебливата икономика. Подобно на Рейгън, той разчита повече на собствения си опит, отколкото на бюрократичния апарат под себе си. Споделя отвращението на Рейгън от логиката на взаимно гарантираното унищожение. Почти по същото време, когато Рейгън казва на съветския външен министър Андрей Громико, че иска да елиминира ядрените оръжия, Горбачов казва същото нещо в реч в Лондон. И също както Рейгън има Шулц, който насърчава неговата еволюция, Горбачов има Едуард Шеварднадзе, когото избира да замени Громико на поста външен министър.

Основна пречка пред отношенията, които Рейгън иска да има с новия съветски лидер, е фантазията, която той храни. Преди срещата им на върха през ноември 1985 г., първата между американски и съветски лидер за последните шест години, Горбачов изпраща на Рейгън писмо с предложение за 50-процентно съкращение на междуконтиненталните балистични ракети, при условие че бъде приета пълна забрана на оръжията в Космоса. В преговорите с Макфарлан и Шулц Горбачов стига още по-далеч: ако САЩ се откажат от милитаризирането на Космоса, той е склонен да ликвидира всички ядрени сили. Шулц тогава осъзнава колко уплашени са в Москва от Инициативата за стратегическа отбрана, зависеща от технология, която те не знаят как да разработят и не могат да си позволят. Подобно на Макфарлан, той вижда противоракетната отбрана като ключова разменна монета за съветски отстъпки.

Това, което Шулц не осъзнава, е, че Рейгън не би се отказал при никакви условия. Въпреки че технологията тепърва трябва да бъде успешно изобретена, Рейгън вижда ИСО като ключов фактор за реализирането на мечтата си за елиминиране на ядрените оръжия. „Вярваме, че е важно да проучим дали е технически възможно да създадем отбранителни системи, които в крайна сметка да дадат на всички нас средства да защитим народите си по-добре, отколкото е възможно в момента; които да осигурят начин за пълно ликвидиране на ядрените оръжия – цел, за която сме единодушни“, пише той на Горбачов на 30 април 1985 г. „Трябва да Ви попитам как ще постигнем на практика тази благородна цел, ако страните нямат защита срещу несигурността и подозренията, че може би не всички ядрени оръжия са били извадени от световните арсенали? Животът не дава гаранция, че някой луд човек няма да се сдобие в бъдеще с ядрени оръжия.“