Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

На вечеря със съветниците си Рейгън се връща към още по-радикалната идея, която лансира по-рано: защо не пълно елиминиране на балистичните ракети? На следващия ден в преговорите с Горбачов, изглежда, може да бъде постигнато всичко. Когато американците слагат целия си арсенал от междуконтинентални балистични ракети на масата, Горбачов се съгласява и вдига залога с предложение за елиминиране на всички стратегически оръжия, включително подводници и бомбардировачи най-късно до 10 години. Неговото предложение все още е валидно, ако американците се съгласят да се придържат десет години към неговата тясна интерпретация на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, но той дава знак, че е склонен да преговаря по тази точка. Наглед малкото разногласие относно това колко дълго изследванията за „Звездни войни“ ще останат ограничени в лабораториите спъва може би най-широкообхватното споразумение за контрол на въоръженията в историята. Знаейки собствената си червена линия и разбирайки каква е тази на Горбачов, Рейгън осъзнава, че няма как да продължат по-нататък. Срещата, която е толкова близо до изключително важен поврат, приключва, когато президентът става и излиза с Шулц, докато Горбачов продължава да обяснява дестабилизиращите ефекти на ИСО.

– Тази среща приключи – казва той. – Хайде, Джордж.

– Не можем ли да направим нещо по този въпрос? – казва умолително Горбачов.

– Твърде късно е – отвръща Рейгън.

Още от началото на първия си мандат Рейгън е загрижен заради Никарагуа. Тъй като лидерите на сандинистите минават на страната на Фидел Кастро и подкрепят леви бунтовници в съседен Салвадор, Рейгън се притеснява, че целият регион е напът да стане червен, както гласи предвещанието за „гнилия плод“. „Няма и съмнение, че цяла Централна Америка е нарочена за превземане от комунистите“, пише той в дневника си след среща на Съвета за национална сигурност през ноември, на която одобрява план за тайна операция за противодействие на кубинската намеса.

Проблемът с връщането в изходно положение на падналата плочка от доминото се възлага на Уилям Кейси от ЦРУ. Кейси прекарва Втората световна война, работейки за бащата на американското разузнаване Уайлд Бил Донован, като негов заместник за тайните разузнавателни операции в Европа. След кариера на корпоративен адвокат и на политик, ангажиран в сферата на икономиката, той се връща към първоначалната си страст при управлението на президент, който също ревностно вярва в това. След края на работата на комитета „Чърч“, разследвал злоупотреби на службите за разузнаване, ЦРУ вече няма право да убива чуждестранни лидери или да води тайни войни. Но възгледите на Кейси са, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Той смята, че дори много от забранените неща са допустими. С разрешението на Рейгън ЦРУ започва да въоръжава и обучава контрите в лагери в Хондурас.

Това създава опасност за остра конфронтация с демократите, които подкрепят идеята ситуацията в Никарагуа да бъде решена чрез преговори. В края на 1982 г. Конгресът приема поправката „Боланд“, с която забранява на ЦРУ и Пентагона да харчат пари за свалянето от власт на сандинистите. Правителството заобикаля тази забрана чрез набиране на частни средства за въоръжаване на контрите. В Съвета за национална сигурност Бъд Макфарлан и неговият заместник, подполковник Оливър Норт от морската пехота, започват да набират средства от богати дарители на Републиканската партия и от приятелски настроени чуждестранни правителства, включително от Израел, Тайван и Саудитска Арабия. Кабинетът пресича и други линии. В началото на 1984 г. военноморските сили минират пристанищата на Никарагуа. Демонстрирайки презрението си към ролята на Конгреса във външната политика, Кейси подвежда разузнавателните комисии и на двете камари за този акт на война. Когато научава истината, Даниъл Патрик Мойнихан подава в знак на протест оставка от председателския пост в комисията по разузнаването към Сената. Конгресът отвръща с втора поправка „Боланд“ с още по-затегнати мерки. Рейгън не може да разбере защо демократите се противопоставят на политиката му в Никарагуа. Мисли си, че Тип О’Нийл води лична вендета, като пречи да се състои гласуване за военна помощ за контрите.

Поправката „Боланд“ оставя Кейси и Макфарлан в недоумение. Как да подкрепят контрите, ако Конгресът е приел закон, който им забранява? Тук идва ред на Норт да появи креативност. Наглед простодушен патриот, Норт има навика да си измисля. Той разказва истории за отношенията си с Рейгън, на които никой не вярва. В комбинация с мъглата на Рейгън фантазиите на Норт по-късно правят така, че събитията от 1985 и 1986 г. да станат почти невъзможни за разплитане. Но по времето, когато тази история се разбира, Норт набира тайно големи суми и ги използва за категорично нелегалната операция за снабдяване на контрите. Липсва каквато и да била отчетност за начина на изразходване на тази черна каса. Елиът Ейбрамс, помощник държавният секретар за Латинска Америка, губи 10 милиона долара, които султанът на Бруней дарява, като размества цифрите в номера на тайна офшорна банкова сметка. Друга част от парите са откраднати. Ричард Секърд, пенсиониран генерал от военновъздушните сили, използва сметки в швейцарски банки, за да си купи самолет и порше и да плати за ограда на къщата на Норт във Вирджиния на стойност 15 000 долара.