Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън написва и други бележки през тази първа нощ. „Ще бъда ли способен да яздя конете си отново? Ще мога ли да подкастрям храсти?“ Той ще може да язди отново, но нападението му оставя някои трайни травми. Рейгън отдавна чува зле с дясното си ухо в резултат на изстрел на халосен патрон твърде близо до ухото му по време на снимките на „Таен агент във въздуха“. Сега, както казва Нанси на дъщеря им Пати, нещата се влошават. Рон-младши забелязва, че баща му става по-бавен, говори по-малко и полага по-малко усилия да запомня кой човек кой е. На прием, устроен в чест на кметовете на големите градове малко след опита за убийство, Рейгън се ръкува с министъра си на благоустройството и градското развитие Самюъл Пиърс, който е единственият чернокож член на кабинета му, и го пита: „Как сте, г-н кмете? Как са нещата във вашия град?“.

Събитията от този ден ще оставят завинаги отпечатък върху президентството на Рейгън. Неговият прессекретар Джеймс Брейди е прострелян в главата и никога не се възстановява напълно. Началникът на канцеларията Джеймс Бейкър не желае да се позове на 25-ата поправка и да направи близкия си приятел, вицепрезидента Джордж Буш, и.д. президент, докато Рейгън е неспособен да упражнява функциите си, както би трябвало да направи. Бейкър се опасява, че десницата, която изпитва недоверие към двамата, може да възприеме предаването на властта като нещо, почти равносилно на „държавен преврат“, извършен от Буш и Бейкър. Тази грешка създава опасен властови вакуум. Тъй като заместникът на Брейди, Лари Спикс, загубва ума и дума в залата за брифинги в Белия дом, държавният секретар Александър Хейг застава зад катедрата. „От този момент аз поемам контрола тук в Белия дом до връщането на вицепрезидента“, казва той. Това прозвучава сякаш амбициозен бивш генерал обявява военен преврат. Репутацията му никога не се възстановява. Самият Рейгън има наложени сериозни ограничения от Сикрет Сървис, заради които не може да има публични изяви на открити пространства и трябва да носи, както той се изразява, „желязна тениска“. От съображения за сигурност повече не може да посещава неделните служби в църквата или поне има извинение да не го прави.

След като е изписан от болницата и се прибира у дома, Рейгън е колкото укрепнал в политическо отношение, толкова отслабен физически. Неговото поведение в екстремна ситуация променя начина, по който гледа на него обществото. В началото на април рейтингът му на одобрение се покачва до 67 процента. След речта му на съвместно заседание на двете камари на Конгреса този месец демократите наред с републиканците се изправят на крака и го аплодират. „За такова посрещане почти си заслужава да те прострелят“, шегува се Рейгън. Той оценява новите възможности, които се откриват пред него. Използва ограничената си енергия, за да събере гласове за икономическия си план. Отначало се концентрира върху това да организира редиците на либералите републиканци от североизточните щати, които биха били уязвими, ако гласуват за бюджетните му съкращения. След това ухажва демократи с покани в Белия дом и в някои случаи с обещания да не участва в кампании срещу тях, ако гласуват за неговата мярка.

Председателят на долната камара Тип О’Нийл, бостънски политик от ирландско потекло, признава новата действителност: „Президентът се превърна в герой. Не може да се спори с толкова популярен човек“. В края на юни Конгресът приема проектобюджета на Рейгън. Месец по-късно Камарата на представителите одобрява изменена версия на неговия данъчен законопроект с 48 гласа на Демократическата партия, а скоро след това Сенатът също го приема с 89 гласа „за“ и 11 „против“. Рейгън подписва данъчния законопроект, с което му придава сила на закон, на 13 август на верандата на къщата в ранчото си. Бюджетът включва съкращения във вътрешните разходи в размер 39 милиарда долара, което спира социалните помощи за 400 000 души и намалява социалните придобивки на още 279 000. Един милион губят правото си да получават купони за храна.

Имайки предвид, че тези съкращения влизат в сила след избухването на рецесията през 1982 г., когато безработицата достига най-високото си равнище след Голямата депресия, тяхното въздействие е особено тежко. Демократите критикуват президента, че е жесток и не го е грижа, Робин Худ в обърнат вариант. Любимият им пример е поставянето на кетчупа в списъка със зеленчуци – мярка, която цели да направи обедите в училище по-евтини. Приятелите от социалния кръг на Нанси и дизайнерските рокли също са честа мишена на нападки. Но повечето стрели не улучват Рейгън, защото начинът, по който го представят критиците му, не съвпада с образа, който хората си изграждат за него, когато го гледат и слушат. Той се отнася с бедните като с отделни личности, а не ги третира като категория. През управлението си прекарва много време, понякога часове наред дневно, в четене и отговаряне на писма. Смята го за задължение още от дните си в Холивуд. Когато му пишат хора, които казват, че са в нужда, отговорът често включва чек от личната му банкова сметка. Религиозно обоснованата благотворителност, каквато майка му практикува дори когато самата тя е бедна, е неговата алтернатива на публичното социално подпомагане. Мисли, че хората, нуждаещи се от помощ, ще я намерят благодарение на „щедрия дух“ на страната.