Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън не е противник на браншовите организации и често изтъква факта, че е бил председател на профсъюз. Но е твърдо убеден, че държавните служители нямат право да стачкуват, защото носят отговорност за обществения ред и сигурност. Не прави компромиси в тази си политика, дори когато става дума за синдикат като този на ръководителите на полети, подкрепил го през 1980 г. След като синдикатът отхвърля предложението на транспортното министерство за нов договор, председателят му свиква незаконна стачка. Рейгън казва, че авиодиспечерите нарушават клетвата, която са положили при постъпването си на работа, и им дава 48 часа да се върнат по работните си места. Когато не го правят, той уволнява 11 000 служители, което е повече от половината членове на организацията, и ги заменя с военни. Въпреки масовата отмяна на полети опълчването на президента срещу нарушаващия закона профсъюз се оказва много популярен ход.

Рейгън показва желание да се противопостави и на десницата. Когато кани на интервю щатска съдийка от Аризона на име Сандра Дей О’Конър за овакантеното място във Върховния съд след пенсионирането на Потър Стюарт, тя заявява ясно: макар и лично да е против абортите, решението на Върховния съд по делото „Роу срещу Уейд“ е придобило силата на закон. Рейгън пропуска този важен нюанс, което е поредният пример за неговата конструктивна разсеяност. Номинирането на по-консервативен съдия крие риска от отмяна на този правен прецедент и от разпалване на конфликт по въпроса за абортите, в който да бъде въвлечена цялата страна. Щом взема решението си, той не търпи възраженията на евангелисти и други консерватори, които правилно гледат на О’ Конър като на човек, който няма да гласува за отмяната на „Роу“. Отхвърля протестите на Джери Фолуел и казва на министъра да се довери на преценката му.

Бюджетът е по-сериозно предизвикателство. Стокман е пестелив с истината както вътре в Белия дом, за да успокои Рейгън, така и навън, за да не изложи на опасност данъчната реформа. Сега планът вече е закон и Стокман казва на президента, че вместо клонящ към нула дефицит през 1984 г. той ще се увеличи от 60 милиарда през 1982 г. до 112 милиарда през 1986 г. И тези числа ще се запазят само в малко вероятния случай, в който всички бюджетни съкращения бъдат извършени. Стокман настоява, че нещо трябва да отпадне, но Рейгън не избира нищо. Не желае да преразгледа увеличението на разходите за отбрана. Не е склонен да обмисли намаляване на разходите в социалното осигуряване. Не иска да забави данъчните съкращения. Единственото предложение на Рейгън е бюджетният му директор да намери повече спестявания, като се намалят пилеенето на пари, измамите и злоупотребите.

Стокман най-сетне успява да задържи вниманието на президента след публикуването в сп. „Атлантик Мънтли“ на статия от 50 страници, озаглавена „Образованието на Дейвид Стокман“. В нея журналистът Уилям Грейдър записва с диктофон как бюджетният директор разказва за фискалния план по време на честите им закуски заедно. Стокман нарича политиката, залегнала зад този план, „икономика на процеждането“ и признава, че сметките ще излязат само при оптимистичен сценарий, в който има нарастване на БВП с 5 процента на годишна основа. Вашингтон иска главата на Стокман, защото е говорил така открито с журналист. „Ако е вярно, Дейвид е фурнаджийска лопата – пише Рейгън в дневника си, – но в действителност той е бил измамен от човек, когото винаги е мислел за добър приятел.“ В типичния си стил президентът се среща с него на обяд и му прощава.

До края на първата му година на поста посланието на Стокман, че нещо трябва да се направи, започва да си проправя път в мъглата на Рейгън. „Ние, които щяхме да балансираме бюджета, сме изправени пред най-големите дефицити в историята“, отбелязва Рейгън в дневника си на 8 декември. За втория си бюджет той се съгласява да предложи „повишаване на приходите“ с 37,5 милиарда долара, но дава неясни обяснения как смята да изпълни това. „Да се нарече това данъчно увеличение според мен е неправилно“, казва той, слагайки подписа си през 1982 г. под най-голямото увеличаване на данъците в историята. „То е корекция в миналогодишното данъчно съкращение.“ Приемането на финансови и политически действителности, без да ги признава, става белег на президентството на Рейгън. В момент, когато се задълбочава дефицитът, той се съгласява на още повече увеличения на данъците: повишаване с пет цента на налога върху галон гориво, последвано от увеличаване на социалните осигуровки по препоръка на двупартийната комисия „Грийнспан“. През 1984 г. той се съгласява на още 18 милиарда данъчни увеличения за телефонните услуги, твърдия алкохол и тютюна. Още данъци нарастват по силата на закони, които Рейгън обнародва през 1985, 1986, 1987 и 1988 г.