Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Директорът на Службата за управление и бюджет се чувства все по-възпрепятстван, тъй като всяка негова стъпка е гледана под лупа. Целта на Рейгън е да свие правителството до размер, който е по-малък от този преди 60-те. „Пресата си умира да ме нарочи, че опитвам да отменя Новия курс – пише той в дневника си. – Аз им напомням, че съм гласувал за Ф.Д.Р. 4 пъти. Опитвам да отменя „Великото общество“. Войната срещу бедността на Л. Б. Дж. е нещото, което доведе до сегашната бъркотия.“ При все това Рейгън отменя през първата година планирани съкращения не само в програмата за социално осигуряване, но също така в „Медикеър“ и „Медикейд“, които са програми на „Великото общество“ на Джонсън. След това той превръща тези съкращения в безсрочни обещания.

Тъй като тези социални плащания консумират около 60 процента от общите федерални разходи, единственото друго място, където може да се търсят икономии, е във военните разходи. Но министърът на отбраната Каспър Уайнбъргър го познава добре от времето, когато работи за него в Сакраменто, и разбира как функционира федералният бюджет, тъй като по времето на Никсън заема директорския пост в Службата за управление и бюджет. Уайнбъргър подлъгва президента да подкрепи 7-процентно увеличение на разходите за отбрана, изхождайки не от бюджета на Картър за 1980 г. в размер на 142 милиарда долара, а на изготвена от Конгреса прогноза, която включва близо 50-процентно увеличение до 222 милиарда долара. Това е голяма аритметична грешка в негова полза, но Уайнбъргър отказва да се откаже и от частица от тази сума. Възползвайки се от нежеланието на Рейгън да влиза в конфликти, той отказва да направи компромис със Стокман.

В края на краищата Стокман решава, че ще се справи с прекомерните разходи с т.нар. от него магическа звездичка (*), с която се отбелязва, че впоследствие ще бъдат обявени конкретни мерки за икономии. Това е евфемизъм за капитулация пред дефицитите. Въпреки че предлага значителни съкращения в редица програми, включително купоните за храна, бюджетът на Рейгън за 1982 г. предлага като цяло увеличаване на федералните разходи с 11,2 процента. И президентът, и опонентите му имат интерес от това да представят вътрешните бюджетни съкращения като много по-големи, отколкото са в действителност. Демократите конгресмени, които искат да критикуват Рейгън заради безжалостните му атаки срещу бедните, допринасят за това президентът да остане с убеждението, че действително извършва „най-големия опит за спестявания в историята на страната“.

На 30 март Рейгън тъкмо е приключил да хвали икономическия си план в реч по време на обяд със сдружението на дърводелците към Американската федерация на труда и Конгреса на индустриалните организации в хотел „Хилтън“ във Вашингтон. Докато влиза в лимузината си, е открита стрелба с огнестрелно оръжие. Чак след като го вкарват в колата и потеглят, агентите на Сикрет Сървис осъзнават, че той е прострелян. Улучен е в гърдите от рикоширал от вратата куршум. Отвеждат го в Университетската болница „Джордж Вашингтон“. Въпреки силната болка и трудното дишане Рейгън настоява да премине на собствен ход през главния вход на спешното отделение. Вътре колабира на пода.

Още щом се връща в съзнание, президентът започва да се шегува. „Кой ми държи ръката? Нанси знае ли за това?“, пита той медицинската сестра. „Скъпа, забравих да се наведа“, казва Рейгън на Нанси няколко минути по-късно. „Надявам се, че сте републиканец“, се обръща президентът към хирурга, който предстои да го оперира. Лекарите на Рейгън изиграват своята роля, както се очаква от тях, в заблудата, че животът на президента въобще не е бил в опасност и че той бързо е дошъл на себе си след операцията. След като се среща с представителя на Белия дом Лин Нофзигър, лекуващият лекар Денис О’Лиъри дава брифинг, в който излъгва журналистите, че „жизнените показатели на президента бяха стабилни като скала през цялата процедура“. „В нито един момент не бе в сериозна опасност за живота“, добавя той. По думите му той ще може да прекара цял ден на работа, стига да прави по една кратка дрямка. Всъщност Рейгън се разминава на косъм със смъртта, губи половината кръв от организма си. Дезориентиран и с тръба за обдишване в гърлото, той пише същата нощ: „Къде съм?“. След това вдига висока температура и развива пневмония, което също се пази в тайна от пресата. Губи 12 килограма за 12 дни в болницата.

„Защо го направи? От какво е недоволен?“, написва Рейгън в бележник същата тази първа нощ, когато все още диша с помощта на апарат и е неспособен да говори. Покушението е извършено от Джон Хинкли, колежанин от Тексас, пристигнал ден по-рано с автобус на компанията „Грейхаунд“, с пистолет 22-ри калибър, закупен за 47 долара от заложна къща в Далас. Хинкли преследва актрисата Джоди Фостър и в пристъп на умопомрачение прави опит да я впечатли, като стреля по Рейгън.