Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Първата голяма реч на Рейгън след конгреса, изглежда, изважда наяве най-лошия аспект на тази носталгия. Във Филаделфия, Мисисипи, където трима правозащитници са убити през 1964 г., той говори в подкрепа на „щатските права“ – термин, свързван със сегрегацията. Рейгън се гордее с липсата си на предразсъдъци и не е човекът, който избира мястото. Така че когато Картър го обвинява във фанатизъм, обвинението поражда обратен ефект и прави така, че президентът да изглежда злобен. Постоянните му опити да представи Рейгън като подстрекател към война се връщат по същия начин като бумеранг. Щетите, които нанасят на Рейгън, са по-малко от щетите, които понася имиджът на Картър на благоприличен и сдържан политик. Личните нападки освен това насърчават Рейгън да води по-добре кампанията си. В отговор той представя настоящия стопанин на Белия дом като слаб и некомпетентен.

Тази тактика проработва. Картър е хванат в капан от иранската заложническа криза, енергийната криза и задълбочаващата се рецесия. През лятото инфлацията е 14 процента, което в комбинация с 8-процентна безработица допълва „индекса на нищетата“, чиято стойност е 22. Лихвата върху 30-годишните ипотечни кредити се изкачва до над 16 процента. В момент, когато страната се нуждае от силен лидер, Картър демонстрира основно колебание. Чувства се некомфортно с церемониалните аспекти на властта, носи сам багажа си и забранява изпълнението на президентския химн Hail to the Chief. Той е микромениджър, изправя се срещу неудобните истини и неприятната действителност. В предаването „60 минути“ дава на собственото си президентство оценки B и C за външната, вътрешната и икономическата политика. В излъчено по националната телевизия обръщение през юли 1979 г., което става известно като „Речта на безпокойството“, Картър говори за страна, обхваната от криза на доверие, която „удря право в сърцето, душата и духа на нашата национална воля“, и за „нарастващото съмнение за смисъла на нашите собствени животи“.

Рейгън за разлика от него смята, че най-добрите дни на Америка предстоят. „Аз не виждам национално безпокойство. Не намирам никакъв проблем с американския народ“, казва той в навечерието на изборите. По думите му Картър трябва да бъде преизбран, „ако ви кара да се гордеете със страната си и ако буди у вас оптимизъм за бъдещето“. Увереният патриотизъм на Рейгън пренебрегва националните неуспехи за сметка на минали триумфи, бъдещи възможности и трайни добродетели. Тази комбинация от носталгия и патриотизъм е изражение на култивираното от него късогледство. За него често отдалечени по време събития изглеждат по-реални от тези, които са в непосредствена близост. Носталгичният патриотизъм на Рейгън насочва вниманието към предстоящото „подаряване“ на Панамския канал. „Ние го купихме, ние платихме за него, наш си е и ще го запазим“, обича да казва той. Панама е управлявана от дясна военна диктатура, не от лява, но въпросът изразява идеята, че Америка е изиграна като пълен наивник.

Рейгън понякога е критикуван заради неверните факти, които взима от консервативния печат или от писма от феновете си и които използва в антиправителствената си риторика. Осмиван е за твърдението си, че изригването на вулкана Сейнт Хелънс е произвело повече серен диоксид от автомобилното движение за 10 години, че агенцията за безопасност на труда е издала 144 регулации за стълбите и че министерството на здравеопазването, образованието и социалните въпроси харчи по три долара за администрацията си за всеки долар, който отпуска по ресорите си. Но поне един от гафовете му е преднамерена провокация. На една изява пред профсъюз в Охайо той говори за „Картъровата депресия“. Когато към него е отправена реплика, че страната не е в депресия, той отвръща, че ще даде определение на думата. „Рецесия е, когато съседът ти загуби работата си. Депресия е, когато ти загубиш твоята. А възстановяване е, когато Джими Картър загуби своята.“

Лигата на жените гласоподаватели кани тримата основни кандидати да участват в дебати лице в лице. Картър се съгласява да участва само ако Андерсън бъде изключен, а няколко от помощниците на Рейгън мислят, че дебат без Андерсън е твърде рискован. Но след като участва сам в дебат срещу Андерсън и се представя компетентно, Рейгън се съгласява да се изправи срещу Картър. Проявата е организирана в Кливланд седмица преди изборния ден. Очакванията от Рейгън не са високи, което значи, че той единствено трябва да създаде впечатление, че контролира дебата, за да бъде възприет за победител. Всъщност уменията на Рейгън да дебатира са значителни. Фокусира се върху това да отблъсне обвиненията на демократите, че е опасен. „Тук съм само за да ви кажа, че с цялото си сърце вярвам, че основен наш приоритет трябва да бъде световният мир“, казва той в първия си отговор, след което не спира да повтаря думата „мир“.