Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Докато Голдуотър критикува Новия курс, дал надежда на страната, Рейгън отправя възраженията си към по-късните програми за борба с бедността, които не помагат на бялата средна класа. Той се представя за кандидат на промяната, готов да се откаже от инициативите, които не работят. Кара Картър да заприлича на бюрократичен консерватор, опитващ се да запази федералния Левиатан дори на места като занемарения Южен Бронкс, където провалите на властите са най-очевидни. В един момент Картър изтъква с право, че в началото на политическата си кариера Рейгън е бил против „Медикеър“. В отговор Рейгън казва една от най-запомнящите се негови реплики. „Хайде, пак започна“, клати той глава. В заключителните си думи Рейгън задава въпроси:

„По-добре ли сте, отколкото бяхте преди четири години? По-лесно ли ви е да си пазарувате в магазините, отколкото преди четири години. Повече или по-малко безработица има в страната отпреди четири години? Америка също толкова уважавана в света ли е, колкото бе преди четири години? Мислите ли, че сигурността ни е на ниво, че сме толкова силни, колкото бяхме преди четири години?“.

Това е търговският нюх на баща му и дарбата му да опростява нещата. Картър прави грешка на езика, като благодари на хората в Кливланд, „че бяха толкова гостоприемни домакини през тези последни няколко часа от моя живот“.

В лимузината с Картър на път за церемонията по встъпването си в длъжност Рейгън се държи така, както често прави в неловки ситуации: разказва стари истории от Холивуд. Когато пристигат в Капитолия, досегашният президент пита дискретно един от помощниците си: „Кой е Джак Уорнър?“.

Рейгън, изглежда, си мисли за ерата „Уорнър Брадърс“ (и по-конкретно 1933 г.). Подобно на стария си идол Франклин Рузвелт, той поема поста в разгара на кризи: нов вид рецесия, съветска заплаха, която според него е аналогична с фашистката, и драма със заложници, разиграваща се в Техеран, кадри от която се излъчват по телевизията на миниекран по същото време, в което той полага клетва. Отхвърляйки песимизма от годините на Картър, той казва на обикновените хора, че са „герои“ и имат „пълното право да сънуват героични сънища“. Факторът, който пречи на тези сънища, е Вашингтон.

„Ние сме нация, която има правителство, а не обратното. И това ни прави специални сред другите нации на земята. Нашето правителство няма друга власт освен тази, дадена му от народа. Време е да обърнем тенденцията с разрастването на правителството, което дава признаци, че се е разпростряло извън пределите, на които са се съгласили управляваните. Възнамерявам да намаля размерите и влиянието на федералните власти и да поискам да бъде признато разграничението между правомощията, дадени на федералното правителство, и тези, запазени за щатите и за хората.“

Или както казва той: „в настоящата криза правителството не е решението, правителството е проблемът“. Рейгън иска да завърши обръщението си с история, която прочел в писмо от привърженик. В нея се разказва за Мартин Трептоу, млад войник, убит през Първата световна война. В дневника си той написва емоционално обещание да се жертва и да се бие „сякаш цялата битка зависи само от мен“. В писмото се казва, че Трептоу е погребан в Националното гробище „Арлингтън“. Но текстописците на Белия дом научават при проверката на фактите, че Трептоу е бил погребан в Блумър, Уисконсин. Изправен пред това несъответствие, Рейгън пак отказва да скъса с образа на момчето, погребано сред „полегатите хълмове на Националното гробище „Арлингтън“ с неговите ред сред ред бели надгробни плочи“.

Стилът на тържеството по случай встъпването в длъжност бележи промяна в културата на Вашингтон. Пестеливостта е забравена. На мода идва сериалът „Династия“, чиято премиера по Ей Би Си е седмица по-рано и продължава през цялото президентство на Рейгън. Богати дарители на Републиканската партия пристигат във Вашингтон с частни самолети, знаменитости се возят с лимузини от проява на проява. Партитата струват 19,4 милиона долара. Само бялата официална рокля „Галанос“ с шити на ръка мъниста на Нанси струва 10 000 долара. През 1977 г. празненствата по встъпването в длъжност на Картър струват 3 милиона, а Розалин Картър е облечена тогава с роклята, която е носила на полагането на клетва на съпруга ѝ като губернатор на Джорджия. Нанси не след дълго поръчва нови порцеланови съдове, преобзавежда Белия дом и обогатява менютата на държавните вечери.