Лоренс Даррелл - Жюстин

Всевъзможни градски шумове се заблъскаха в ушите ми; тръгнах безцелно из улиците, както оцелелите от земетресение кръстосват родния си град, учудени колко много от познатите им гледки са се променили. Странно, но вървях като напълно оглушал; не си спомням нищо друго, освен че след известно време в един бар налетях на Пърсуордън и Помбал. Двамата рецитираха известни строфи от „Градът“ на стария поет, които ми прозвучаха като нови — сякаш познатата ми до болка поезия бе изкована наново. А когато Помбал ми рече:

— Изглеждаш ми някак отнесен тази вечер. Какво се е случило? — Аз му отвърнах с думите на умиращия Амр 37 37 Амр Завоевателя на Александрия, е бил поет и воин. Е.М. Форстър пише така за арабското нашествие: „Въпреки че са нямали намерение да я разрушават, разрушили са я, както дете разбива часовник. И в продължение на хиляда години след това Александрия не е успяла да се възстанови.“ — Б.а. .

— Небето виснало е ниско над земята, а аз лежа притиснат между двете и дишам като през ухото на игла.

Да изпиша толкова много страници, без да спомена нищо за Балтазар, това наистина е пропуск, защото в известен смисъл той е един от ключовете към града. Ключът: да, навремето го възприемах прекалено буквално, затова сега чувствам нужда да го преосмисля. Тогава имаше доста неща, които не разбирах, пък и много други научих по-късно. Спомням си най-вече онези безкрайни вечери, прекарани в кафене „Ал Актар“, когато играехме табла, а той пушеше любимия си „Лакадиф“ в лула с дълга дръжка. Ако Мнемджиян представляваше архивите на града, Балтазар беше платоническият му даймон — посредникът между неговите богове и неговите хора. Знам, че звучи пресилено, но беше точно така.

Висок мъж с черна шапка с тясна периферия. Помбал го бе кръстил „ботаническия козел“. Слаб, леко прегърбен, с дълбок грачещ и в същото време много красив глас, особено като цитираше някой автор или декламираше стихове. Като разговаряше, никога не гледаше човека в очите — особеност, която съм забелязал у повечето хомосексуалисти. У него обаче това не беше резултат от преобърнатата му природа, от която той изобщо не се срамуваше, а по-скоро се отнасяше с пълно безразличие към нея; жълтите му кози очи притежаваха хипнотизаторска сила. Това, че не те гледаше в очите, бе само за да ти спести безпощадната си преценка, която иначе би ти развалила вечерта. Цяло нещастие е, че ръцете му — безпомощно увиснали от ствола на тялото — бяха така чудовищно грозни. На негово място отдавна да съм ги отрязал и хвърлил в морето. Под брадичката си имаше тъмен израстък от прорасли косми, като онези, които понякога стърчат от копитото на Пан, ако скулптурата е изваяна детайлно.

На няколко пъти по време на дългите ни разходки край тъжния кадифен бульон на канала се улавях, че се мъча да открия какво е онова качество у него, което така силно ме привлича. Това беше, още когато не знаех нищо за кабал 38 38 кабал — термин, който означава тайно общество, група или секта. Води началото си от времето на Чарлс II в Англия и е съставен от първите букви на имената на следните съветници на краля: Клифорд, Арлингтън, Бъкингам, Ашли и Лодърдейл. Да не се бърка с кабала: окултно учение на еврейски равини през Средните векове, свързано с мистическия смисъл на буквите и числата, който само посветените са могли да тълкуват. По-нататък в романа става дума и за кабала. — Б.пр. . Въпреки че е много начетен, словото на Балтазар никога не натежаваше от книжовни изрази и фрази, както е при Пърсуордън. Той обичаше поезията, притчите, науката и софистиката — но в разсъжденията му имаше лекота на подхода и тънка житейска преценка. Ала под тази лекота се криеше и нещо друго — резонанс, който придаваше плътност и стойност на мислите му. Предпочитанията му клоняха към афористичния стил и понякога това го правеше да изглежда като оракул. Сега разбирам, че е бил от малцината на тази земя, които са открили своята философия и са се опитвали да живеят според нейните постулати. Мисля, че именно това негово неанализирано качество придаваше острота и изразителност на речта му.

Като лекар той прекарваше дълго време в правителствената клиника за венерически болести. (Веднъж сухо подметна: „Аз живея във вихъра на градския живот — в неговата генитално-пикочна система: доста отрезвително място.“) Освен това бе и единственият мъж, чиято педерастия не пречеше на вродения му мъжки ум и мъжки начин на мислене. Не беше нито пуритан, нито неговата противоположност. Неведнъж съм бил гост в малката му стая на улица Лепсий — онази със скърцащия стол от бамбук — и съм го намирал заспал в леглото с някой моряк. В такива случаи никога не се оправдаваше, нито пък си даваше труд да подхвърли нещо по адрес на креватния си партньор. Само обличайки се, често се обръщаше да оправи с нежност чаршафа или да подпъхне завивката под отпуснатото тяло. Според мен такова естествено поведение беше за завиждане.