Лоренс Даррелл - Жюстин

Мелиса бе плувнала в пот, косата й бе залепнала за слепоочията; издърпах назад мъчителите й и тя се отпусна в безизразно безмълвие, цялата се тресеше, а лицето й като че бе застинало завинаги в гримасата на неосвободен вик. Най-добре би било да се узнае къде е била, какво е яла и пила, но един поглед към фъфлещата, разлигавена от пиянство компания ми даде да разбера, че всякакви въпроси са излишни. Въпреки това сграбчих момчето до мен и започнах да го разпитвам кога курвата от Голфо е започнала да се дере неистово, защото очевидно бе в състояние на пълна истерия. Само здравенякът огняр успяваше да я удържи, и то като й бе извил ръцете зад гърба.

— Испанска муха 25 25 Евтино питие от вино и метилов алкохол. — Б.пр. . Той й даде испанска муха — отвърна момчето.

В този миг тя като плъх се отскубна от ръцете на своя мъчител, грабна дамската си чанта и я стовари върху главата на един от моряците. Чантата й трябва да е била пълна с пирони, защото морякът се олюля и падна, а когато се свести, в косата му имаше парченца счупен фаянс.

Тогава тя се разхленчи, взе да се дърпа, да протестира, искаше да извика полицията. Трима моряци веднага се втурнаха към нея, сграбчиха я да не мърда и започнаха да я молят да млъкне. Никой не искаше да си има работа с военноморската полиция. Но също и с издутата й дамска чанта, пълна с шишенца беладона. Тя внимателно заотстъпва назад — крачка по крачка. (Междувременно аз премерих пулса на Мелиса, разкъсах блузата й и наведох ухо над сърцето й. Уплаших се за нея, както и за Пърсуордън, който в този момент бе заел стратегическа позиция зад креслото и се опитваше да въдвори ред.) Ала точно тогава настана нова веселба, тъй като моряците бяха успели да сгащят кресливата курва от Голфо — за нещастие обаче я бяха приклещили до красивия шератонски бюфет на Помбал, в който се намираше безценната му колекция от порцелан и керамика. За да не падне, тя се подпря на бюфета и в миг напипа неизчерпаемите запаси от бойни муниции, пусна чантата си на пода и с дивашки тържествуващ вик започна да мята порцелана с точност, на която можеше да завиди всеки добър стрелец. Из стаята захвърчаха египетски и гръцки лакримарии 26 26 Лакримарии — стъклен или глинен съд с издута или вретеновидна форма, без дръжка, който се пълнел с чист маслинен зехтин при погребение у римляните. Предполагало се, че в такива съдове те събирали сълзите си при траурна церемония. — Б.пр. , ушабти 27 27 Малка фигурка, която се поставяла в египетска гробница заедно с мумията, обикновено с изписани върху нея цитати от Книга на мъртвите. Тези фигурки представлявали някои от слугите, които трябвало да продължат да изпълняват задълженията си и в страната на мъртвите. — Б.пр. и севърски порцелан. Не след дълго — това бе вече неизбежно — се чу и познатият тропот от подковани ботуши и думкането по вратата, от което всички се опасяваха. Една по една светлините в цялата сграда светнаха. Пърсуордън бе видимо обезпокоен; като наемател в къщата, при това доста известен човек, той не можеше да си позволи подобен скандал, който щеше неминуемо да бъде раздут от египетската преса. Малко се поуспокои, когато му направих знак и започнах да увивам вече почти безчувственото тяло на Мелиса в един мек бухарски килим. Заедно я пренесохме по коридора и в благословената неприкосновеност на малката ми стая я извадихме като Клеопатра от килима и я положихме на леглото.

Спомних си за един стар доктор — грък, който живееше по-надолу на същата улицата. Успях да го доведа не след дълго: заизкачва тъмните стъпала с препъване и патетични псувни, като ръсеше по пътя си катетри и стетоскопи. Заяви, че Мелиса наистина е много зле, но диагнозата му беше доста смътна и разтеглива — както всичко в този град.

— Страда от какво ли не — рече той, — недохранване, истерия, алкохол, хашиш, туберкулоза, испанска муха… и от всичко друго, за което се сетиш. — Пъхна ръка в джоба, после я извади, уж пълна с всевъзможни болести, и протегна към мен разтворената си длан, за да си избера каквото пожелая. Но освен това беше практичен човек и още на следващия ден уреди едно легло за нея в Гръцката болница. А междувременно не биваше никъде да я местим.

Прекарах въпросната нощ и следващата на кушетката до постелята й. Докато бях на работа, за нея се грижеше едноокият Хамид, най-нежният от всички бербери. През първите дванайсет часа тя наистина беше много зле, изпадаше в несвяст, бълнуваше, страдаше от ужасни пристъпи на пълна слепота — ужасни, защото смяташе, че никога повече няма да прогледне. Но къде с нежност, къде с умерена грубост ние двамата успявахме да я озаптим, да й вдъхнем кураж, за да преодолее най-лошото, и през следобеда на втория ден вече се почувства достатъчно добре, за да може да говори, макар и шепнешком. Докторът грък каза, че е доволен от бързото й възстановяване. Попита я откъде е и върху лицето й се изписа отнесен израз, когато отвърна „Смирна“; но отказа да даде името и адреса на родителите си, а след като той настоя, тя се обърна с лице към стената и от очите й бавно закапаха отдавна потисканите сълзи на изнемога. Докторът взе ръката й и я огледа за венчален пръстен.