Лоренс Даррелл - Балтазар

Странно, но биологията на това чудовище не вирее сред нечетните числа, а поразява четните, въпреки цялата романтика, с която сме ги обградили: съвършените числа, с които херметиците описват бракосъчетанието!

Какво предпазва животните, какво удължава живота им? Определено качество на органичното им устройство. Щом животното се роди, открива, че е част от живота. Като повечето природни феномени и животът е поляризиран — винаги има положителен и отрицателен полюс. Отрицателният е болката, положителният е сексът… Маймуната и човекът са първите животни, като изключим опитомените, при които сексът може да се възбуди без външен стимул… Резултатът от това е, че най-важният от всички природни закони, законът за периодичността, престава да важи за човешкия род. Периодичността на органическите условия, която трябва да се проявява във възбуда на сексуалното чувство, е загубила своя смисъл, превърнала се е в абсолютно безполезен дегенерат и проява на патология. (Пърсуордън, който съзерцава замислено маймуните в зоопарка! Каподистрия сред огромната си библиотека от скъпо подвързана порнографска литература! Балтазар с неговия окултизъм! Несим, втренчен в безкрайни колони от цифри и проценти!)

Ами Мелиса? Разбира се, тя беше болна, всъщност сериозно болна, така че в известен смисъл би прозвучало доста мелодраматично да заявя, че аз съм я убил, или пък че Жюстин я е убила. Въпреки това никой не може да претегли бремето от болката и оскърблението, които й причиних съвсем директно. Сега си спомням един ден, когато при мен дойде Амарил — сантиментален като тромав булдог. Балтазар бе изпратил Мелиса при него, за рентгенови снимки и лечение.

Амарил бе особняк и голям франт. Сребърни пистолети за дуел, гравирани визитки в специална кутийка, елегантни дрехи според последния крясък на модата. Къщата му бе пълна със свещници и по собствен каприз винаги пишеше върху черна хартия с бяло мастило. За него най-прекрасното нещо в света бе да притежаваш известна светска дама, хрътка, спечелила надбягване, или чифт непобедими бойни петли. Но иначе беше приятен човек, при това с доста изтънчена чувствителност за доктор, въпреки романтичните си слабости.

Неговата преданост към жените бе най-отличителното му качество; той се контеше именно за тях. Но това не изключваше деликатност, дори срамежливост, които проявяваше в отношенията си с тях — и то в град, където на жената се гледа като на храна за консумация, в най-добрия случай като на блюдо, красиво подредено с деликатеси; град, в който жените направо молят да бъдат обиждани, ругани, малтретирани и обезчестявани.

Той обаче ги идеализираше, умът му гъмжеше от романтични истории и винаги мечтаеше за истинска любов, за съвършено разбирателство с някоя сродна душа. Всуе. Често се случваше да вземе да обяснява на Помбал или на мен с печален тон: „Направо недоумявам. Още преди да е успяла да изкристализира, любовта ми се превръща в дълбоко и всепоглъщащо приятелство. Тези чувства не са за вас, женкари, вие нищо не разбирате. Но случи ли се това, страстта веднага излита през прозореца. Приятелството ни похабява, парализира ни. Започва някакъв друг вид любов. Какъв? Не знам. Може би нежност, да, във всеки случай нещо размекнато. Fondante 25 25 Бонбон фондан (фр.). — Б.пр. “. Сълзи изпълват очите му. „Какво да правя, аз съм любимец на жените и те наистина си падат по мен. Но…“ И той поклаща красивата си глава, изпуска дим от цигарата си нагоре към тавана, после добавя с усмивка, ала не и със самосъжаление: „Аз единствен сред мъжете мога да се похваля, че всички жени ме обичат, но нито една истински. Нито една истински. Аз съм младенец в любовта (не и в секса, разбира се) — чист като девица. Клетият Амарил!“

Това е съвсем вярно. Неговата привързаност към жените му бе подсказала и избора на професия — гинекология. Всички жени се въртяха около него, както цветята се извиват към слънчевата светлина. Той ги съветваше как да се обличат, как да ходят по улицата; избираше им парфюмите и цвета на червилото. Освен това нямаше жена в Александрия, която да не се гордее с него — всички умираха да ги видят под ръка с Амарил; нямаше нито една, която, ако я помоли (но той никога не молеше), да не изневери на съпруга или любовника си заради него. И все пак… и все пак… Някъде в него някаква нишка бе прекъсната, някаква връзка се бе скъсала. Копнежите, които го измъчваха, душните летни желания на тялото в този град на плътска чувственост той трябваше да задоволява с продавачки и други подобни създания. Клия често повтаряше: „Човек има чувството, че съдбата е приготвила нещо специално за Амарил. Милият Амарил!“