Лоренс Даррелл - Балтазар

Скоби спря, за да си поеме дъх, очевидно дълбоко огорчен от това развитие на нещата.

— Шкипер — опитах се да го вразумя аз, — за него е съвсем естествено да иска да стане берберин лечител. В края на краищата вече навсякъде се практикува обрязването, дори в Англия.

Ритуалното обрязване беше толкова типична черта на египетския начин на живот, че аз наистина недоумявах защо тази мисъл го бе разстроила толкова много. Той се нацупи, сведе глава и шумно изскърца със зъбите на изкуственото си чене.

— Не! — заинати се. — Няма да стане! — После вдигна очи и рече: — Знаеш ли какво? Иска да се учи при Махмуд Енайет Аллах — оня стар касапин!

Наистина не можех да разбера за какво толкова се горещи; неизменна част от обстановката на всеки празник или тържество беше павилионът за обрязване, обкичен с националното знаме. Огромни цветни картини, изобразяващи бръснари хирурзи с чекийка в ръка, наведени над някое нещастниче, разчекнато върху зъболекарски стол, по правило съпътстваха всеки панаир. Доайенът на тази гилдия, въпросният Махмуд, огромен овален мъж с дълги мазни мустаци, винаги официално облечен, но с червен фес, създаваше смътното впечатление за някакъв чуждоземен, да речем френски, селски лекар, дошъл тук да прекара ваканцията си. Но той винаги държеше нравоучителни речи на класически арабски, като предлагаше безплатно обрязване за правоверните, които са толкова бедни, че не могат да си позволят разноските. А когато кандидатите пристъпеха напред, подбутвани от ревностните си родители, двамата негри, които работеха за него — с боядисани лица и палячовски костюми, — започваха да подскачат и да правят цигански колела с надеждата да разсеят малчуганите, като по този начин гледаха да ги прилъжат по-близо до фаталния стол, където, по изразителните думи на Скоби, ги „осакатяваха“, а писъците им потъваха удавени във врявата на тълпата още преди да осъзнаят какво става.

Наистина недоумявах какво толкова нередно има в това, че Абдул иска да се учи от майстора на обрязването Махмуд. Разбрах чак когато Скоби додаде:

— Не става дума за момчето — да правят с него каквото щат. Ама те искат да обрежат момиченцето! Не мога да се примиря с мисълта това крехко създанийце да бъде осакатено. Аз съм англичанин, старче, сигурно разбираш какво чувствам. НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ! — Напълно изтощен, той се отпусна върху възглавницата си, но не млъкна. — И още нещо. Заявих на Абдул съвсем категорично: „Само да си пипнал с пръст малката — така му казах, — да знаеш, че ще те арестувам, без да ми мигне окото. Ще го направя, ще видиш!“ Но, старче, това ще разбие сърцето ми, защото те винаги са били големи приятели, а клетият глупак нищо не разбира. Той просто си мисли, че аз съм луд!

Скоби въздъхна тежко на два пъти.

— Тяхното приятелство е най-хубавото нещо, което ми се е случвало след Бъджи. Да знаеш, че не преувеличавам, старче. Наистина най-хубавото. А сега и те са объркани. Не могат да разберат какво чувства един англичанин. Аз не искам да използвам положението си. — Почудих се какво ли пък значи това. А той продължи:

— Само преди месец окошарихме Абдел Латиф и го бутнахме зад решетките за шест месеца заради мръсните му бръсначи. Сума народ беше заразил със сифилис, представяш ли си, старче. Ще го направя и сега, въпреки че ми е приятел. Защото това е мой дълг. Предупредих го сто пъти да дезинфекцира бръснача си. Той обаче нехае. Тук, старче, те въобще не знаят какво е това дезинфекция. Знаеш ли, при обрязването използват стипца — стипца за бръснене! На всичкото отгоре са убедени, че това е голям напредък в сравнение със старата смес от черен барут и сок от лимон. Пфу! Нямат елементарно чувство за хигиена. Просто недоумявам как така не мрат като мухи, наистина недоумявам. Обаче всички се изплашиха, като бутнахме Абдел Латиф зад решетките, и тогава Абдул много се разстрои. Гледаше ме втренчено, докато му се карах. Като че внимаваше в думите ми.

Присъствието на хора винаги ободряваше стария Скоби, прогонваше страховете му и не след дълго, ето го, пак заразправя с цветистия си забавен език за странния живот на Тоби Манеринг.

— Той ме посвети в тайните на Светото писание, старче, и вчера отварям аз старата книга и какво мислиш — откривам, че и там пише за обрязването, и то много. Ти знаеше ли? Още амаличаните са събирали изрязани кожички от членовете, също както ние колекционираме марки. Странно, нали? — И той изкряка насмешливо като жаба. — Страхотни са били тия амаличани! Въртели са истински алъш-вериш с препуциуми, сигурно са предлагали луксозни екземпляри и всичко, както си му е редът. Плащаш допълнително за перфорация и т.н.