Лоренс Даррелл - Балтазар

Не мога да се отърва от усещането, че беше най-сериозен, когато беше най-безочлив и нагъл. Веднъж го чух упорито да твърди пред Кийтс, че най-добрите строфи в цялата английска поезия са написани от Ковънтри Патмор. А те бяха:

И след като изтърси това, додаде: „И истинската им красота се крие в това, че самият Патмор, когато ги е писал, не е знаел какво иска да каже. Sich lassen!“ Можеш да си представиш колко раздразнен се почувства Кийтс. Освен това често цитираше с назидателен тон една мистериозна мисъл на Стендал: „Усмивката се появява само от външната страна на кожата.“

Тогава следва ли да приемем, че зад цялото това шегаджийство се е криела сериозна и задълбочена личност? Отговорът на този въпрос оставям на теб — ти си пряко заинтересован.

По онова време, когато бяхме в една компания, той не четеше нищо друго освен научна литература. Това, неизвестно защо, дразнеше Жюстин и тя непрекъснато му натякваше, че си губел времето. Един път той се защити, като й отвърна, че не друго, а именно теорията на относителността е пряко отговорна за появата на абстрактната живопис, атоналната музика и безсюжетната (или в най-добрия случай циклосюжетната) литература. Защото щом веднъж човек разбере относителността, и те му стават ясни. После добави:

„Бракосъчетанието на Пространството и Времето е най-голямата любовна история на нашия век. В очите на праправнуците ни то ще изглежда така поетично, както е древногръцката женитба на Купидон и Психея в нашите очи. Нали разбирате, за гърците Купидон и Психея са били факт, а не концепция. Аналогичното мислене срещу аналитичното! Но истинската поезия на века и нейната най-плодотворна поема е мистерията, която започва и свършва с едно «n».“

„Сериозно ли говориш?“

„Разбира се, че не.“

Жюстин се възмути: „Този звяр е способен на всякакви номера, дори в книгите си.“ — Мислеше си за онази фамозна звездичка в един от романите му, която отпращаше читателя до точно определена страница в текста, а тя — неизвестно защо — бе съвършено бяла и празна. Тогава много хора си помислиха, че това е печатарска грешка. Но Пърсуордън сам ме увери, че страницата е оставена така нарочно.

„Аз отпращам читателя до празна страница, за да го върна обратно към него — където в крайна сметка му е мястото.“

Ти говориш за благовидността на нашите действия и това не е много справедливо, защото ние всички сме живи хора и като такива имаме право да потърсим убежище поне в условната присъда на Бога, ако не на читателя. Така че, като се сещам за всичко това, нека ти разкажа историята за смеха на Жюстин! Като я научиш, сам ще си признаеш, че никога не си чувал този смях, защото не става дума за нейния вечно хаплив, язвителен и огорчен от живота кикот. Да, само Пърсуордън го беше чувал — сред гробниците на Сакара 27 27 Некрополът на древния египетски град Мемфис. Руини от него са все още запазени на около 24 км югозападно от Кайро. Една от главните археологически забележителности на Египет. — Б.пр. ! На лунна светлина, два дни след Шам ел Несим. Били там с голяма група туристи, които им служели за прикритие, но не можели много да разговарят — чувствали се като съзаклятници. По онова време Пърсуордън беше успял да сложи край на частните й посещения в хотелската му стая. Така че размяната на няколко скътани тайни им доставяла удоволствие; най-накрая същата вечер съвсем случайно останали за малко насаме — изправили се един срещу друг в една от онези зловещи и неумолими дупки, напомнящи за смъртта по един много особен начин: гробниците.

Жюстин си била пуснала бримка на чорапа, а обувките й били пълни с пясък. Събула ги, за да ги изпразни, а той запалил клечка кибрит, огледал се наоколо и взел да души въздуха. Тя му прошепнала, че напоследък я гризе някакво подозрение, че Несим е открил нещо във връзка с изгубеното й дете, което не желае да й съобщи. Пърсуордън слушал разсеяно, ала изведнъж щракнал с опарените си от огъня пръсти и рекъл:

„Слушай, Жюстин — знаеш ли какво? Миналата седмица препрочетох «Нрави» ей така, за удоволствие, и ми хрумна нещо; искам да кажа, ако всички тези увъртания и подмятания за Фройд и твоето така наречено изнасилване като дете и така нататък са самата истина — истина ли са? Не знам. Нали разбираш, може и да си си го измислила. Но тъй като, от една страна, знаеш кой е човекът със злочестата превръзка на окото, а от друга — отказваш да съобщиш името му на нещастната армия от психолози аматьори, начело с Арнаути, значи имаш някаква много сериозна причина за това. Каква е тя? Чудно ми е. Няма да кажа на никого, обещавам. Или всичко е една лъжа?“ — Тя поклатила глава.