Лоренс Даррелл - Балтазар

Животът му винаги е бил разнообразен и пълноценен; бе заемал различни дипломатически постове с назначение от Форин офис, повечето, поне така си мисля, свързани с културните отношения. Работата му го бе отвеждала в няколко чужди страни и говореше добре най-малко три езика. Беше женен и имаше две деца, въпреки че живееше отделно от съпругата си и никога не говореше за нея, без да се разтрепери, макар че редовно си разменяха любезни писма и той най-съвестно и стриктно й изпращаше пари. Какво друго? Да, истинското му име беше Пърси, но той се отнасяше с прекалена чувствителност към него, предполагам, заради алитерацията; затова бе избрал името Лудвиг, с което подписваше книгите си. И винаги много се забавляваше, когато литературните критици подмятаха, че вероятно е с немско потекло.

Според мен онова, от което Жюстин най-вече се плашеше и същевременно изпитваше удоволствие, бе презрителното му отношение към Арнаути и неговата книга „Нрави“. И обърни внимание, това също беше преиграване, защото всъщност той най-искрено се възхищаваше от книгата. Но това не му пречеше да я използва като пръчка, с която да налага Жюстин, твърдейки, че бившият й съпруг е бил „тягостен тъмничар на душата й, самият той разяждан от безброй комплекси“. Трябва да кажа, че това наистина й доставяше удоволствие. Разбираш ли, изведнъж в живота й се появява човек, който не отдава никакво значение на нейните превземки и отказва да я възприеме като медицински случай. Разбира се, по този начин Пърсуордън, клетият глупак, само се мъчеше да се отърве от нея, ала тактиката му не се оказа много сполучлива. Все пак, като доктор, аз съм готов да потвърдя терапевтичния ефект на обидните грубости в случаи, където медицината е безпомощна! И наистина, ако Жюстин бе успяла да му завърти главата, вероятно щеше да има голяма полза. Странно, нали? В известен смисъл той наистина беше истинският мъж за нея; но както сигурно знаеш, според закона на любовта „истинският“ винаги се появява или когато е прекалено рано, или когато е прекалено късно. Що се отнася до самия Пърсуордън, той оттегли благоразположението си към нея така рязко, че тя дори не успя да си даде сметка за огромното въздействие на личността му.

Но по времето, за което пиша, главното му занимание се състоеше в това да я нагрубява с помощта на изключително точния си, малко особен и характерен единствено за него английски или френски (имаше си няколко любими неологизъма, които използваше с удоволствие — единият беше съществителното „мнимост“, което бе образувал от „мним“; „такава огромна мнимост“ или „каква гнусна мнимост“) — нагрубяваше я, ако може така да се каже, само за да я обезкуражи. Трябва да ти кажа, че като се сетя за всичко това, едва сдържам смеха си, защото по-лесно можеш да обезкуражиш пролетното равноденствие, отколкото Жюстин. Тя нямаше никакво намерение да изостави този свой експеримент, преди да е научила колкото е възможно повече за себе си от него. Нали знаеш — хищническата еврейска природа!

Според нея демонстративното безразличие на Пърсуордън му придаваше само повече младежки чар. Жюстин никога не е имала в живота си мъж, който да не я иска или пък да може без нея! Да спи именно с такъв, за нея беше истинска находка. (Дали си измислям? Не. Познавах и двамата много добре и с всеки от тях съм обсъждал другия.) И още нещо: Пърсуордън умееше да я разсмива, а това е опасно нещо, защото след страстта жените най-много ценят смеха. Фатална грешка! Не, той съвсем не бъркаше, когато веднъж изкрещя в огледалото срещу себе си: „Лудвиг, ти си кретен!“

Ала тя взела да се обижда от невъздържаните му подигравки и веднъж, след като току-що се любили, се замислила: „Това, което прави той, е просто като вътрешен подтик, превърнат в навик — използва ме за изтривалка.“ После най-неочаквано си спомнила една от неговите присмехулни фрази: „Ние всички търсим някой прекрасен човек, на когото да изневеряваме — така че не се мисли за много оригинална.“ Или пък: „Какви хора! Като не става с този, който ти е подръка, стисни очи и си представи непостижимия. Защо не? Може и да се получи, при това е напълно законно и тайната е запазена. На това аз викам духовно сливане!“ В същото време стоял пред умивалника и си миел зъбите с бяло вино. Изглеждал така весел и уравновесен, че на нея й се приискало да го удуши със собствените си ръце.

На връщане от Кайро се скарали няколко пъти. „Що се отнася до твоята така наречена болест — не смяташ ли, че може да се дължи на възпалено самосъжаление?“ Тя така се вбесила, че едва не блъснала колата в едно крайпътно дърво. „Нещастен англосаксонец! — изплакала. — Грубиян!“