Лоренс Даррелл - Балтазар

Жюстин обаче гледаше на този въпрос по-различно, по-примитивно, като си мислеше, че дотогава винаги бе преценявала своите мъже по миризмата. Това бе първият път, когато не си беше дала труд да се консултира с обонянието си. А край Несим се носеше единствено безмирисната чистота на пустинен полъх, на пустинен зной — сух и недоверчив. Чист. Тя мразеше чистотата, само как я мразеше! А после? Да, после се отврати от малкия златен кръст, сгушен между космите на гърдите му. Той беше копт, значи християнин. Така работи женският ум, когато остане насаме със себе си. И все пак, засрамена от собствените си мисли, тя ставаше два пъти по-страстна и грижовна съпруга, въпреки че дори помежду целувките, в дълбоките ниши на ума си, копнееше единствено за тихото спокойствие на вдовството! Не си ли въобразявам всичко това? Мисля, че не.

Как се бе стигнало дотук ли? За да разбере, човек трябва да се върне назад, да тръгне по следите на великите Междуредия, с които Балтазар бе опасал моя ръкопис, към онзи момент във времето, когато рисуваният от Клия портрет е бил прекъснат от една целувка. Странно изглежда, като го погледне човек сега, портрета, искам да кажа. Стои недовършен върху полицата над камината в моята къща на острова. „Нещо й е хрумнало в онзи миг, но не е успяло да стигне до устните.“ Вместо това устните й нежно са докоснали онова място, където би трябвало да се допре мократа четка на художничката. Целувки и недовършени портрети! Нали трябваше да пиша за клетата Мелиса!

Колко отблъскваща е тази тема — онова, което Пърсуордън бе нарекъл „блудкавата целувка на близки познати“; и колко невинна в същото време! През черните ръкавици, с които бе на портрета, се виждаше малко кръгче плът — точно там, където се закопчават — и то имаше формата на сърчице. Онази невинна, абсурдна целувка изразявала единствено възхищение и мъка за нещата, които в онзи миг Жюстин е разказвала за изгубеното си дете — дъщерята, която й бе открадната, докато играела на брега край реката. „Нейните ръчички, тъничките й китки. Ако можеше да видиш колко изящна и кротка беше, като катеричка.“ Дрезгав глас, тъжни очи, увиснала надолу уста и по една запетайка в бузите. Протегнала напред ръка с допрени палец и показалец, за да покаже обиколката на тези тънки китки. Клия взела ръката и целунала бялото сърчице на фона на черната ръкавица. Сякаш целувала детето, майката. От това болезнено състрадание нейната невинност родила унищожителните контури на една стерилна любов. Но всъщност избързвам. Още повече, как мога да направя понятни сцени, които самият аз мъчно си представям — тези две жени, едната светла, другата с бронзов тен в сумрака на ателието, сред парцалите, кутиите с бои и познатата галерия от образи, които висели по стените: Балтазар, Да Капо, дори самият Несим, най-близкият приятел на Клия. Трудно е да ги пресъздадеш в устойчива тоналност, така че очертанията да не се размият.

Тогава Жюстин… дошла незнайно откъде, изпълнила един номер, който александрийци смятат за доста хитър. Омъжила се за Арнаути — чужденец, и си спечелила презрението на обществото, като най-накрая му позволила да се разведе с нея и да я зареже. Що се отнася до съдбата на детето, много малко хора знаели за него и още по-малко се интересували. Тя не била част от обществото, така да се каже… Известно време мизерията я принудила да позира за еди-колко си пиастра на час пред студенти от Академията. Клия, която била само чувала за нея, един ден, докато минавала през дългата галерия, я видяла да позира и поразена от смуглата александрийска красота на лицето й, побързала да я наеме за един портрет. Така започнали онези безкрайни разговори с безмълвието на художника; защото Клия нямала нищо против моделите й да говорят, докато позират, стига да не мърдат. Това придаваше вътрешен живот на чертите им и напояваше изражението им с несъзнателни интерпретации на мисълта — истинската красота в иначе мъртва плът.

Невинното великодушие на Клия — именно такова нещо бе нужно, за да се види празнотата, в която живееше Жюстин със своите неизменни терзания — фактическата илюстрация на една скарана със себе си душа: защото ние сами си създаваме нещастията и те носят отпечатъци от нашите пръсти. Именно този жест е представлявал несръчен опит да се присвои мистерията на истинското изживяване, на истинското страдание — както при допир до свят човек молителят вярва, че ще го осени благодатта, от която се нуждае. Целувката не се надявала нито за миг на ответ — да се възпроизведе като отражението на нощна пеперуда в огледало. Това би било твърде скъп жест, ако бе предварително обмислен. Така се и оказа! Тялото на Клия просто се мъчеше да се изтръгне от пояса на собствената си невинност, както едно бебе или статуя се борят за живот под форцепса или пръстите на своя творец. Нейният провал се коренеше в младостта й, а този на Жюстин — в това, че бе жена без възраст; нейната невинност бе беззащитна подобно на самия спомен. Като търсеше и се възхищаваше единствено от хладнокръвието, с което Жюстин посрещаше скръбта, самата Клия изведнъж се беше оказала до гуша в горчилката на една нежелана любов.