Лоренс Даррелл - Балтазар

— За малко да ме спипат — шумно си пое дъх. — Кой беше? — Аз му посочих делвата.

— О, това е за моето уиски. Трябва да се долива на всеки три часа.

— Добре — казах му най-накрая, като все още ми беше трудно да преглътна тези съвършено нови и мъчно смилаеми разкрития на неговия темперамент. — Сега трябва да вървя. — Само при мисълта за неговия двойствен живот при пълнолуние ту ме напушваше смях, ту ме вцепеняваше недоумение — как бе успял да избегне скандала в продължение на всички тези години?

Тогава той се обади.

— Само още миг, старче. Разказах ти всичко това, само защото искам да ми направиш една услуга. — Изкуственото му око се завъртя като топче, очевидно под напора на трескавата мисъл. Той отново се отпусна унило. — Такова нещо може да ми причини неподозирани неприятности — рече. — Неподозирани неприятности, старче!

— Мисля, че тук си прав.

— Слушай, старче — продължи Скоби. — Искам да ми конфискуваш тоалета. Това е единственият начин да се отърва от въздействието.

— Да го конфискувам ли?

— Вземи това труфило със себе си. Заключи го някъде. Това ще ме спаси от позор, старче. Повярвай ми. Иначе изкушението е твърде силно и рано или късно, ще ме погуби.

— Добре — казах аз.

— Бог да те благослови, синко.

Заедно опаковахме официалния му костюм за пълнолуние в няколко вестника и го стегнахме с канап. Облекчението му бе примесено с колебание.

— Внимавай да не го изгубиш — каза той с безпокойство в гласа.

— Хайде, дай ми го! — скастрих го аз и Скоби смирено ми подаде пакета. Докато слизах по стълбите, той извика подире ми да изрази още веднъж както успокоението, така и благодарността си, добавяйки: — Ще се помоля за теб, синко.

Тръгнах бавно през пристанището с пакета под мишница и се почудих наум дали някога ще се намери човек, който да оцени тази прекрасна история, като му я разкажа.

Бойните кораби хвърляха мастилена сянка — гората от мачти и такелажи в търговското пристанище се полюшкваше лениво сред огледалните отражения във водата: някъде откъм корабите се разнасяше джазова мелодия, която в момента бе станала много популярна в Александрия:

Тогава проблемът е в това как да вместим този нов и смущаващ материал в (под?) кожата на стария, без да променим и без да повредим непоправимо очертанията на моите субекти, нито средата, в която съм ги потопил. Златните рибки плуват флегматично в големия си аквариум от светлина — но едва ли подозират, че техният свят, че полето на техните пътешествия ги принуждава да кръжат в тягостна орбита…

Залязващото слънце, което бе изпразнило пътищата към пристанището от всичко друго освен от черните силуети на чуждоземните военни кораби, все пак бе оставило малко премигваща сивота — играта на светлини без цвят и звук върху гладката повърхност на морето, все още изпъстрено с платна. Малки лодки се носеха към дома си по водите на вътрешното пристанище и нервно се щураха между туловищата на корабите като мишки между ботушите на първобитни селяни. Щръкналата редица от оръдия на „Жан Барт“ се премести лениво, наклони се и притихна в умисленото безветрие, после се прицели в аленото сърце на града, чиито най-високи минарета продължаваха да пръскат златни отблясъци сред потъващите лъчи на захождащото слънце. Ята пролетни гълъби проблясваха като конфети, щом някой лъч уловеше пърхащите им криле. (Добре написано!)

Огромните, обрамчени с лъскава мед витрини на яхтклуба блестяха като диаманти и хвърляха ярка светлина върху снежнобелите маси, отрупани с храна, запалвайки игриви пламъчета в чашите с вино, в бижутата и очите, искрящи от прощалната заря на тревожния слънчев пожар. После тежките завеси на клуба се спуснаха и лицата, които се бяха събрали да посрещнат Маунтолив, приеха топлата бледност на запалените свещи.

Тържеството на режима, похватите на тактичността, сърдечността, толерантността… Развратът и емоционалността… убийството на любовта по немарливост… приспиването на огорченията и раздразненията… Това е Александрия, инстинктивно поетичният град майка, олицетворен в имената и лицата, изваяли неговата история. Чуйте.

Тони Умбада, Балдазаро Тривизани, Клод Амарил, Пол Каподистрия, Дмитри Рандиди, Онуфрий Папа, граф Банубула, Жак дьо Гери, Атена Траша, Джамбулат бей, Делфин дьо Франсей, генерал Червони, Ахмед Хасан паша, Поцо ди Борго, Пиер Балб, Гастон Фипс, Хадад Фахми Амин, Мехмет Адм, Уилмът Пиерфьо, Тото дьо Брюнел, полковник Негиб, Данте Боромео, Бенедикт Данжо, Пия дей Толомеи, Гилда Амброн… Поезията и историята на търговията, римните схеми на Леванта, погълнали Венеция и Генуа. (Имена, които някой ден минувачът може да прочете върху плочите в гробището.)