Лоренс Даррелл - Маунтолив

За пръв път досадата на официалните задължения му се стори почти приятна, дори примамлива. Задачите започнаха да му изглеждат едновременно като залъгалка и болкоуспокояващо. Следваше цялата програма от забавления с почти опияняващо внимание и съсредоточеност. Никога преди не беше излъчвал толкова много пресметнато очарование, такова внимание към очевидни дреболии, които беше превърнал в любимо занимание. Цяла колония досадници започна да му изпраща покани за какво ли не. Много скоро хората забелязаха колко се беше състарил, и то за кратко време, и обикновено приписваха промяната на неспирния водовъртеж от удоволствия, на които се беше отдал с ненаситен и нестихващ копнеж. Каква ирония! Популярността му се разстилаше около него във все по-широки вълни. Но сега взе да му се струва, че зад красивата апатична маска, с която гастролираше пред света, няма почти нищо освен ужас и несигурност, които представляваха нещо съвършено ново. Откъснат по този начин от Лейла, той се чувстваше отхвърлен, като сирак. Всичко, което му оставаше, беше горчивият опиат на задълженията, към които отчаяно се придържаше.

На сутринта се събуди от звука на завесите, които икономът му беше дръпнал бавно и почтително, както се вдига завесата пред гроба на Жулиета. Поиска вестниците и взе да ги поглъща жадно, докато похапваше разсеяно от подноса със закуската, отрупан с неговите любими лакомства, към които животът му го беше пристрастил. Но ето че се подразни от почукването по вратата, което оповестяваше появата на неговия млад и брадат трети секретар, който трябваше да му докладва за предстоящите срещи и други подробности от работния му ден. Горещо се надяваше денят му да се окаже пълен, защото в редките случаи, когато ангажиментите му се свеждаха до един-два, ужасно се измъчваше. Докато лежеше, облегнат на възглавниците си с прикрито нетърпение, Донкин започна да му чете дневната програма с вид на човек, който тържествено рецитира Символа на вярата. Колкото й скучно да звучаха тези официални задължения, в ушите на Маунтолив отекваха с нотката на приятно обещание или рецепта срещу скуката и безпокойството. Слушаше като захласнат — с нетърпение и нещо като похотливост — гласа, който декламираше:

— Посещение при Рахад паша в единайсет, за да се връчи меморандум относно инвестициите от страна на британските поданици. Подробностите са в канцеларията. После сър Джон и лейди Гилиат са поканени на обяд. Еръл ги посрещна на летището. Да, разбира се, изпратихме цветя в хотела за нея. Днес в единайсет ще се подпишат в книгата за посещения. Дъщеря им се чувства леко неразположена, което обърка разпределението на местата за обяда, но тъй като и без това Хайда паша е поканен, както и американският посланик, аз си позволих да вмъкна Еръл и съпругата му, при което местата се наредиха както трябва. Не ми се наложи да се консултирам с протокола, тъй като сър Джон е тук на частно посещение — това беше вече публично обявено в пресата. — Като остави настрана меморандума, красиво напечатан върху твърда хартия с емблемата на посолството, Маунтолив въздъхна и рече:

— Тук готвачът добър ли е? По-късно го изпратете при мен. Знам едно любимо ястие на семейство Гилиат.

Донкин кимна и си записа нещо, преди да продължи с равен глас:

— В шест има коктейл в чест на сър Джон в „Хайда“. Освен това сте приели да вечеряте в италианското посолство — вечеря в чест на синьор Марибор. Ще е пълно с хора, има куп поканени.

— Трябва да се преоблека преди това — каза Маунтолив замислено.

— Освен това у мен са няколко наставления с вашия почерк, сър, с които не знам какво да правя. В едното се споменава Базара на парфюмите и персийски люляк.

— А, да. Обещах на лейди Гилиат да я заведа. Моля, уредете транспорт за посещението и ги уведомете, че ще дойда. Да речем, след обяда, към три и половина.

— Има и една друга бележка, в която пише „Подаръци за обяда“.

— А, да — каза Маунтолив, — станал съм съвсем като ориенталец. Вижте, сър Джон може да ни е от голяма полза в Лондон, в министерството, затова си помислих, че трябва да превърна посещението му тук в нещо, колкото е възможно по-незабравимо, имайки предвид неговите интереси. Бихте ли били така добър да отидете в „Карда“ на Сюлейман паша и да ми купите оттам два комплекта от онези малки копия на статуетките от Тел ал Актар, за предпочитане от цветните? Ще ви бъда безкрайно задължен. Всъщност те са само красиви играчки. Да бъдат опаковани заедно с визитката ми и да бъдат поставени до приборите им по време на обяда. Много ви благодаря.