Лоренс Даррелл - Маунтолив

Пак дълго умълчаване. Балтазар loquitur 102 102 Заговори — от глагола loquitor (говоря, лат.) — Б.пр. умислено, сякаш на себе си:

— Понякога човек се прави на Бог и тогава му се дава горчив урок. Например, когато ненавиждах Дмитри Рандиди, но не и красивата му дъщеря, само и само да го унижа (бях се преоблякъл като циганка по време на карнавала), взех ръката й, уж да й предскажа бъдещето. Казах й, че още утре ще преживее нещо много вълнуващо и че в никакъв случай не трябва да пропуска този момент — мъж, седнал в порутената кула в Тапосирис. „Не е нужно и думичка да казваш — рекох й, — но отиди право в обятията му със затворени очи. Името му започва с «Л», а фамилното му с «Дж».“ (Всъщност предварително си бях наумил един ужасен младеж със същите инициали, който живееше точно срещу къщата, в която Червони беше организирал бала. Безцветни мигли, зурлесто лице и коса с пясъчен цвят.) Изхихиках вътрешно, като се уверих, че ми повярва. След като й казах предсказанието си — всички вярват в циганските гадания, а с моето смугло лице и гърбав нос аз бях съвършената циганка — и след като уредих нейното участие, прекосих улицата и потърсих Л. Дж., като му казах, че нося послание за него. Знаех, че е суеверен. Той не ме позна. Казах му каква роля трябва да играе. Зловредна и пагубна, така се оказа. Имах намерение единствено да подразня Рандиди. И всичко се нареди, както го бях планирал. Защото всяко хубаво момиче ще послуша една циганка и тя взе, че се влюби в онази луничава червенокоса жаба. По-неподходяща връзка човек не може да си представи. Но това беше смисълът — да накарам Рандиди да си скубе косите. Успях, да, и още как! Бях много доволен от своята находчивост. Той, разбира се, забрани брака им. Влюбените, които аз измислих, моите влюбени трябваше да се разделят. Тогава Габи Рандиди, красивото момиче, се отрови. Можеш да си представиш колко находчив се почувствах тогава. Това съсипа здравето на баща й и накрая неврастенията (която винаги е била на крачка от това семейство) го довърши. Миналата есен го намериха обесен на дървената решетка, която подпираше най-прочутата лозница в града и от която…

В последвалото мълчание се чу как добави:

— Още една от многото истории в нашия безжалостен град. Шах на кралицата ти, ако не греша…

Още с първия тънък ситен есенен дъждец Маунтолив се озова обратно в Кайро за зимния сезон, без да е готов с някакво съществено решение по отношение на политиката си; от Лондон мълчаха относно разкритията в прощалното писмо на Пърсуордън и вместо да го разкритикуват за слабостите или щателно да проучат въпроса, те очевидно предпочитаха шефът на мисията да се заеме с изказването на съболезнования, след като неговите подчинени са се оказали хора със съмнителни достойнства. Може би тамошното настроение си проличаваше най-добре в дългото и помпозно писмо, с което Кенилуърт се беше престрашил да обсъди трагедията, изказвайки уверението, че всички „в министерството“ били опечалени, но не и изненадани. Защото винаги са смятали Пърсуордън малко outre 103 103 Прекален (фр.) — Б.пр. , нали така? Очевидно, че подобен изход е бил отдавна очакван. „Неговият чар — пишеше Кенилуърт с величествения си прозаичен стил, запазен за онова, което се наричаше «умерена преценка» — не можеше да прикрие проявите му на умствено помрачение. Не искам да се разпростирам в подробности от личното му досие, което ти бях предоставил. In Pace Requiescat 104 104 Да почива в мир (лат.) — Б.пр. . Но ние добре разбираме лоялността, с която пренебрегна всички изказани опасения, за да му дадеш още една възможност в посолството, което вече намираше обноските му непоносими, а схващанията му — необосновани.“ Маунтолив взе да нервничи, докато четеше; въпреки това по някакъв нерационален начин отвращението му се смесваше с призрачна утеха, защото много добре виждаше, че зад тези размисли се спотайваха сенките на Несим и Жюстин, двамата закононарушители.

Ако поначало нямаше желание да напусне Александрия, това се дължеше предимно на неразрешения проблем с Лейла, който продължаваше да не му дава мира. Боеше се от новите подозрения, които му се налагаше да обмисли, по отношение на нея и евентуалното й участие в конспирацията — ако изобщо беше конспирация. Чувстваше се като престъпник, който носи у себе си вината за някое все още неразкрито деяние. Дали нямаше да е по-добре да й се натрапи — един ден да пристигне неканен в Карм Абу Гирг и да я приласкае така, че тя да му признае истината? Не, не можеше да си го позволи. Тук вече нервите му нямаше да издържат. Отклони мислите си от зловещото бъдеще и с безброй въздишки взе да си стяга багажа, като възнамеряваше отново да се потопи в хладния поток на светските мероприятия, за да разсее ума си.