Лоренс Даррелл - Маунтолив

Несим продължи да го налага, докато кокалчетата на пръстите му се разраниха и го заболяха. Наруз стоеше приведен под трескавата атака, понасяше я със същата спокойна усмивка на сантиментално огорчение, като повтаряше победоносно фразата с пронизителен шепот. Най-сетне Несим изкрещя: „Престани!“, и сам спря, залитна срещу парапета, отпусна се под тежестта на собственото си изтощение и падна на първата площадка. Целият трепереше. Размаха юмрук към тъмната седнала фигура и се закани:

— Сам ще отида при Серапамун. Тогава ще видиш кой е господарят. — Наруз се изсмя презрително, но нищо не отговори.

Несим пооправи раздърпаните си дрехи и заслиза към вече напълно притъмнелия двор. Конят му и този на Али бяха вързани за железния стълб пред голямата външна порта. Когато, все още разтреперан и сумтящ, го яхна, управителят се спусна откъм сводестата къща да му отвори портата. В това време Наруз се беше изправил на крака, открояваше се на фона на жълтеникавата светлина откъм гостната. Гневни проблясъци продължаваха да пронизват съзнанието на Несим, но с тях и една нова решимост, защото си даде сметка, че мисията му не само че не беше успяла, ами дори беше кривнала в погрешна посока. С една полуоформена идея да даде на смълчаната фигура още една възможност поговорят или да направят опит да се сдобрят, той върна коня си в двора и вдигна очи нагоре в мрака. Наруз се раздвижи.

— Наруз — обади се Несим спокойно, — няма да повтарям, казах ти вече. Ще разбереш веднъж завинаги кой е господар и кой не. За теб ще е по-добре…

Но тъмната фигура се изсмя така, сякаш изрева магаре.

— Господар и слуга — извика презрително. — Да, Несим, ще видим. А сега… — Наведе се над перилата и в мрака Несим чу как огромният камшик се плъзна по сухите дъски като кобра и облиза стихналия сумрак на двора. Последва изплющяване и пукот, като че хлопна гигантски капан, и ето че нещо шибна със замах купчината листове в ръката му, които се разпиляха по камъните на двора. Наруз се изсмя отново, този път с по-истерична нотка в гласа. Несим усети как целият пламва, въпреки че камшичният удар не го докосна.

— Сега си върви — извика му Наруз и камшикът още веднъж изсъска във въздуха, преди да експлодира страховито зад задницата на коня му. Несим се надигна на стремената си, размаха юмрук срещу брат си и викна:

— Ще видим!

Но гласът му отекна глухо, задавен от проклятията, които бяха задръстили ума му. Заби пети в хълбоците на коня, обърна го, препусна в галоп през двора и се приведе ниско в седлото, докато конят преминаваше каменния праг, хвърляйки искри. Яздеше като обезумял, с изкривено от яд лице, но докато стигне онзи брод в реката, където го чакаше автомобилът, пулсът му се успокои и гневът му се изля в гнусно отвращение, което бавно припълзя в ума му и се нави на кравай като отровна змия. Появиха се обаче и неочаквани пристъпи на угризение, които удавиха ума му, защото сега вече нещо непоправимо се беше случило, нещо се беше пречупило завинаги в железния обръч на семейните връзки. Лишен от авторитета, който се полага на по-големия брат според феодалните традиции в живота им, Несим изведнъж се почувства като блудния син, почти като сирак. Но в сърцевината на гнева му мъждукаше и вина; чувстваше се омърсен, сякаш тази неочаквана схватка с един от своите го беше покварила. Караше бавно към града, усещаше как сълзите на непознато досега изтощение, на ново самосъжаление парят страните му.

Колко странно, че някак съвсем необяснимо той беше предусетил този неочакван разрив със собствения си брат — още от първите дискретни фрази на Серапамун го беше прозрял и това го уплаши. Защото отново разбуди призрака на задължения и отговорности към каузи, които сам беше подел и на които сега трябваше да служи. Още по-добре тогава, в такава криза той би трябвало да е готов да се отрече от Наруз, да го лиши от власт, дори, ако се налага да го…! (Натисна спирачките на колата, закова я на място и взе да мънка под носа си. Стотици пъти си беше забранявал тази мисъл. Но в подобна ситуация същността на начинанието би трябвало да е достатъчно ясна за всекиго. Така и не успя да разбере своя брат, каза си го с тъга. Но, от друга страна, не е нужно да разбираш някого, за да го обичаш. Той никога не успя да наложи собствения си авторитет, който по-скоро се разбираше от само себе си, беше му присъден по силата на семейните традиции, към които и двамата принадлежаха. А сега връзката ненадейно се скъса.) Удари волана на колата с длан и извика: „Никога няма да му сторя нищо лошо.“