Лоренс Даррелл - Маунтолив

Но какво можеше да се случи в действителност?

— Още днес следобед би трябвало да се получи телеграма за предприемане на действия — измънка под носа си. И точно това би било полезна опора, за да изпълни дълга си. Въпреки личните си грижи позволи на тази мисъл да го обсеби и да го повлече след себе си като куче на каишка. Сутринта беше сравнително наситена със задачи. Обядът мина при пълен успех, а изненадващото посещение в Базара на парфюмите след това само потвърди качествата му на съвършен и внимателен домакин. Когато то приключи, той легна за половин час в спалнята си със спуснати завеси и докато отпиваше по глътка чай, се впусна в обичайния дебат със себе си, който винаги започваше с фразата: „Какво искам да съм — кретен или конте? Това е въпросът.“ Дълбокото му презрение към себе си задържа ума му далеч от проблема с Несим до шест часа, когато канцеларията отвори отново. Взе си студен душ, преоблече се, излезе от резиденцията и тръгна пеш.

Като стигна кабинета си, видя, че настолната лампа свети и Еръл седи в креслото, доволно усмихнат, с розова телеграма между пръстите си.

— Току-що пристигна, сър — каза той и я подаде на шефа си, сякаш беше букет цветя, набрани специално за него. Маунтолив се прокашля шумно, като с това физическо действие се опита едновременно да прочисти ума и да съсредоточи вниманието си. Боеше се, че пръстите му може да се разтреперят, докато я държи, затова бавно я постави върху голямата попивателна, пъхна ръце в джобовете на панталона, приведе се да я разгледа отблизо, като се мъчеше да не показва (и се надяваше, че успява) нещо повече от любезно безразличие.

— Сър, всичко е ясно — обади се Еръл с надежда да събуди искрата на въодушевлението у шефа си. Но Маунтолив изчете телеграмата бавно и умислено два пъти, преди да вдигне поглед. Изведнъж обаче му се приходи до тоалетната и рече:

— Трябва да пусна една вода — каза бързо, като едва не избута младия мъж от вратата, — ще дойда след малко да го обсъдим. Въпреки че нещата изглеждат съвършено ясни. Още утре ще трябва да действам. След миг, нали? — Еръл изчезна леко разочарован. Маунтолив се спусна към тоалетната, коленете му трепереха. След четвърт час обаче отново се успокои и беше в състояние да отскочи до кабинета на Еръл на долния етаж. Влезе тихо, държеше телеграмата в ръката си. Еръл седеше зад бюрото си, току-що беше затворил телефона и се усмихваше.

Маунтолив му подаде розовата телеграма и се отпусна в креслото, като с раздразнение забеляза безпорядъка от лични вещи, който цареше върху бюрото на Еръл — порцеланов пепелник във формата на силиамски териер 105 105 Порода териер с къси крака и дълго тяло. — Б.пр. , Библия, игленик, скъпа автоматична писалка с обков от зелен мрамор, оловно преспапие, имитиращо статуята на Атина Палада… същият вид разхвърляност, който може да се види в кошничката за ръкоделие на стара дама; но всъщност Еръл приличаше по нещо на стара дама. Той се прокашля.

— Вижте, сър — каза Еръл и свали очилата си. — Бях в Протокола и им казах, че още утре желаете да се срещнете с външния министър по много спешен въпрос. Предполагам, че ще бъдете в униформа?

— Униформа ли? — разсеяно повтори Маунтолив.

— Египтяните много се впечатляват, когато някой е официално натруфен.

— О, да. Предполагам, че е така.

— Те преценяват важността на това, което ще кажете, по дрехите, с които сте дошли да им го кажете. Донкин непрекъснато ни го набива в главите и май ще излезе прав.

— Така е, момчето ми. (Ето пак! Онази свойска покровителствена нотка в гласа му! По дяволите!)

— Предполагам, че ще искате да подкрепите думите си с меморандум. Трябва да им предоставите цялата информация в защита на нашите твърдения, нали така, сър?

Маунтолив кимна енергично. Изведнъж се почувства като потопен във вълна от омраза към Несим, толкова необичайна, че чак се изненада. И веднага, разбира се, разпозна причината за гнева си, а именно, че се е озовал в това положение поради неблагоразумието на своя приятел и сега е принуден да действа срещу него. Изведнъж си представи серия от картини — Несим бяга от страната, Несим в затвора „Хадра“, Несим окован във вериги, Несим отровен по време на обяд от свой слуга… С египтяните човек никога не знае къде се намира. Тяхното невежество е равно единствено на прекаленото им усърдие, което може да ти докара какво ли не. Той въздъхна.

— Да, разбира се, ще бъда с униформа — отвърна тъжно.

— Аз ще нахвърлям меморандума.