Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Чудесно.

— Ще разполагам с повече време за вас след половин час.

— Благодаря. Бих искал и Донкин да дойде с мен. Неговият арабски е много по-добър от моя, освен това може да води бележки за срещата, така че Лондон да разполага с телеграма, която да даде пълна представа за проведения разговор. Кажи му да се качи при мен, след като се е запознал с черновата. Благодаря.

През цялото време на следващата сутрин той се размотаваше в кабинета си, като сърдито прелистваше документи, насилваше се да поработи. Като наближи обяд, младият брадат Донкин пристигна с напечатаното на машина комюнике и с новината, че срещата на Маунтолив е за дванайсет и половина на следващия ден. Дребното му лице с неспокойни черти и воднисти очи му придаваше още по-младежки вид, прикрит зад козята брадичка. Прие предложената му цигара и я изпафка набързо като момиче, без да вдишва дима.

— Е? — попита Маунтолив и се усмихна. — Да чуя вашата тежка дума за официалното писмо, моля. Еръл ви е казал?…

— Да, сър.

— Какво ще кажете за този… твърд официален протест?

Донкин си пое въздух дълбоко и рече замислено:

— Сър, съмнявам се, че точно в този момент ще получите директен отговор. След като кралят се разболя, вътрешното напрежение и разногласията в правителството са изправили всички на нокти. Цари пълен безпорядък, всички са боят един от друг, всички са настръхнали един срещу друг. Сигурен съм, че Нур ще се съгласи и наистина ще се опита да накара Мемлик да действа според меморандума… но… — Опъна устни назад, уж пуши. — Не знам. Нали сте наясно с репутацията на Мемлик. Той мрази англичаните.

Отпадналият духом Маунтолив изведнъж се оживи, неочаквано и за себе си.

— Боже Господи! — каза. — Не бях разсъждавал в тази светлина. Но те не биха могли да пренебрегнат току-тъй една протестна нота. В края на краищата, мило момче, това действително представлява завоалирана заплаха.

— Зная, сър.

— Не виждам тогава как биха могли да си затворят очите.

— Вижте, сър, в момента животът на краля виси на косъм. Той може, така да се каже, да умре още тази нощ. Не се е явявал в Дивана почти шест месеца. Всички се дебнат един друг и сега със страшна сила на повърхността са изплували всевъзможни лични антипатии и съперничества. Смъртта му ще промени абсолютно всичко и те го знаят. Най-вече Нур. Между другото, сър, дочувам, че двамата с Мемлик не си говорят. Имало някакъв голям скандал във връзка с подкупите, които взимал от хората.

— Нима самият Нур не взима подкупи?

Донкин пусна една язвителна усмивка и бавно поклати глава, очевидно изпълнен със съмнения.

— Това не знам, сър — отвърна коректно. — Подозирам, че всички взимат и ще взимат. Но може и да греша. На мястото на Хоснани обаче аз със сигурност бих си издействал подкрепа с помощта на тлъст подкуп, връчен на Мемлик. Неговата податливост на подкупи е… почти легендарна в тази страна.

Маунтолив направи усърден опит да се нацупи сърдито:

— Да се надяваме, че не сте прав — каза. — Защото правителството на Негово величество би трябвало да е решено да предприеме някакви действия, както съм решен и аз. Както и да е, ще видим, нали така?

Донкин продължаваше да си мисли нещо наум, изглеждаше много сериозен. Остана седнал още малко, пушеше, после се изправи и каза загрижено:

— Еръл ми спомена нещо в смисъл, че Хоснани знае, че ние сме наясно с неговите игри. Ако това е така, защо тогава още не е избягал от страната? Сигурно си дава сметка как ще действаме, нали така? Щом не се е махнал, това би трябвало да означава, че държи Мемлик в ръцете си. Само разсъждавам на глас, сър.

Маунтолив го изгледа продължително с широко отворени очи. Опитваше се да разсее едно ненадейно и както му се стори, предателско чувство на оптимизъм.

— Много интересно — благоволи да се обади най-накрая. — Трябва да призная, че не бях погледнал на нещата от този ъгъл.

— Лично аз изобщо не бих отнесъл въпроса до египтяните — отвърна му Донкин лукаво. Не му беше чужда идеята да подразни шефа си. — Не е моя работа да го казвам, но бригаден генерал Маскелин разполага с много начини да разреши въпроса. По мое мнение ще ни посъветва да оставим дипломатическите канали настрана и просто да платим, за да бъде Хоснани убит или отровен. Няма да струва повече от сто лири.

— Добре, много благодаря — каза Маунтолив глухо; оптимизмът му вече беше отстъпил пред мрачната буря на полуосъзнати емоции, с които като че ли му беше писано да живее вечно.