Лоренс Даррелл - Маунтолив

Същия ден си даде сметка, че е станал много по-сприхав с подчинените си и с прислугата от резиденцията. Чувстваше се като преследван.

Ако Несим притежаваше дързостта да се изсмее наум, докато четеше поканата, ако подпря красиво изписаното картонче на мастилницата си, за да го проучи още по-внимателно, като продължи да се присмива тихо и с леко притеснение на празното пространство пред себе си, то беше, защото си мислеше следното:

„Да кажеш за един човек, че е безскрупулен, означава, че по рождение притежава скрупули, които впоследствие е решил да пренебрегне. Но някой може ли да си представи човек по рождение безсъвестен? Човек, роден без обичайната душа? (Мемлик.)“

Да, би било много по-лесно да си го представиш без крак, без ръка или сляп, но една конкретна липса на секреция от дадена жлеза, липса на част от душата, това е повод за недоумение или може би за състрадание (Мемлик). Съществуват хора, чиито чувства се разпръскват на фини частички като от пулверизатор; други, които ги замразяват вътре в себе си — „като страдащо от изтръпване сърце“; има трети, които са родени без усещане за стойностите в живота — моралните далтонисти. Но най-силните са ето какви: мъже, които влизат вътре в мечтателния облак от собствени действия, които изглеждат безсмислени дори в собствените им очи. Това пак ли е Мемлик? Несим усещаше в себе си огромно, неудържимо любопитство към мъжа, когото един ентомолог би нарекъл некласифициран екземпляр.

Запали цигара. Стана да се разтъпче из стаята, спираше от време на време, за да прочете поканата и да се изсмее наум. Така успокоението измества безпокойството, и безпокойството — успокоението. Вдигна слушалката и взе приглушено да говори на Жюстин с усмихнат глас:

— Планината отиде при Мухамад. (Кодовите имена на Маунтолив и Нур.) Да, скъпа моя. Голямо облекчение е да знаеш със сигурност. Заради манията ми относно токсикологията и тренировките по стрелба! Знам, че сега изглеждат смешни. Точно така исках да стане, но разбира се, трябва да се вземат и предохранителни мерки. С две думи, върху Мухамад е бил упражнен натиск, в резултат на което той е поднесъл една малка мишка под формата на покана за уирд 107 107 Уирд — молитвата или богослужението на суфитски орден. Представлява молитвите, в които е събрана същината на мистичния път. Получаването на уирд е равнозначно на пълно посвещение в Ордена. — Б.пр. . — Чу как тя се изсмя, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Моля те, скъпа — продължи Несим, — вземи най-изящното копие на Корана, с което разполагаме, и го изпрати в офиса ми. В колекцията в библиотеката има старовремски екземпляри с корици от слонова кост. Да, ще го занеса в Кайро в сряда. Той трябва непременно да притежава копие от Корана (Мемлик). — Много хубаво е да се шегува човек. Вярно, отдихът е временен, но поне засега изчезва страхът от отравяне или от някоя тихо прокрадваща се фигура в тъмен сокак, която би могла да…

Не. Ситуацията не беше лишена от обещание за благоприятно развитие.

Днес, през шейсетте, къщата на Мемлик паша е станала известна и в най-отдалечените столици на света главно поради забележителната архитектура на банките, които носят името на своя основател. И наистина техният стил притежава всички прелюбопитни отличителни черти, издаващи вкуса на този загадъчен мъж, защото са построени по един и същ гротесков модел — някаква пародия на египетска гробница, сякаш приспособена за новите си цели от ученик на Льо Корбюзие! 108 108 Льо Корбюзие (1887–1965) — френски архитект, градостроител и теоретик, един от създателите на съвременната архитектура, привърженик на рационализма и функционализма. — Б.пр. Човек неволно се заковава на място и започва да се диви на мрачните фасади, чуди се дали не прекрачва в Рим или Рио. Тумбестите колони приличат на мамут, който страда от елефантиаза, нещо като гротеска, оцеляла или може би преживяваща възход на макабрената си същност, нещо като отомано-египетска готика? Досущ като че ли гарата Юстън се е размножила чрез двоично делене! Сега властта на човека вече я няма, изтекла е през тези странни фунии в широкия свят — цялата онази власт, събирана и разгръщана там, от мястото до малката инкрустирана масичка за кафе, пред която е седял да пише (ако изобщо има такова нещо), както и от онзи продънен жълт диван, към който летаргията го е държала прикован ден след ден. (За срещи и разговори от особена важност си слагаше феса и жълти велурени ръкавици. В ръката си държеше най-обикновена купешка мухогонка, която неговият бижутер беше украсил с малки перлички.) Никога не се усмихваше. Веднъж един гръцки фотограф го помолил в името на изкуството да го направи, след което най-безцеремонно бил изхвърлен в градината под шумящите палми, за да бъде наложен с дванайсет камшика като изкупление за нанесената обида.