Лоренс Даррелл - Маунтолив

Докато стоеше на прага, любезният поглед на Несим обходи всички тези подробности, грейнал от доста присмехулни пламъчета. Чу, че произнесоха името му. За него беше огромно удоволствие да бъде поканен на тази молитвена сбирка или уирд от страховития Мемлик. Подобни срещи не бяха необичайни, колкото и необясними да изглеждаха, тъй като Мемлик често се наслаждаваше на така наречените „нощи на Бога“ и неговата благочестивост не изглеждаше несъвместима с останалите черти на мистериозния му характер; той слушаше рецитатора внимателно, без да помръдне, понякога до два-три часа през нощта, с вид на изпаднала в зимен сън змия. Понякога дори се присъединяваше към другите в традиционния възглас „Аллах“, с който групата изразяваше възхищението си от някой особено красив и добре подбран абзац от Святата истина…

Несим прекоси помещението с лека, енергична стъпка, като според обичая докосна гърдите и устните си, и застана пред Мемлик, за да изрази благодарността си за получената покана и оказаната му висока чест. Същата вечер там присъстваха само още десетина други гости и той беше сигурен, че това е така, защото Мемлик иска да го провери и проучи, ако е възможно, и дори да проведе разговор с него на четири очи. Носеше със себе си малкия изящен Коран, обвит в мека тънка хартия; лично беше подплатил страниците му с платими в Швейцария чекове. „О, паша — каза тихо, — разбрах за вашата легендарна библиотека и моля единствено за удоволствието на един обикновен любител на книги да ви предложи това допълнение към нея.“ Постави подаръка си върху малката масичка и прие поднесените му кафе и локум. Мемлик не отговори, дълго време дори не помръдна от мястото си на дивана, като по този начин му даде възможност да си изсърба кафето, след което подхвърли небрежно: „Домакинът е поласкан. Това тук са мои приятели.“ След това го представи доста формално на другите посетители, които представляваха доста странна сбирка за такова религиозно начинание. Доколкото Несим успя да забележи, не присъстваше нито една от важните особи на Кайро. Истината е, че не познаваше никого от събралите се, но все пак се държеше внимателно и любезно с всички. След това си позволи няколко бегли реплики за красотата и подредбата на приемната, както и за високото качество на подпрените на стената картини. Мемлик остана доволен от думите му и отвърна лениво:

— Това е едновременно моят работен кабинет и моята приемна. Тук живея.

— Често ми е била описвана — каза Несим с вид на покорен царедворец — от онези, които са имали щастието да ви посетят за работа или развлечение.

— Аз работя — рече Мемлик с блясък в очите — само във вторник. През останалата част от седмицата се развличам с приятелите си.

Несим не остана глух за заплахата в думите му. За мюсюлманите вторник е най-неблагоприятният ден за всякакви начинания, защото те вярват, че във вторник Бог е създал всички неприятни неща. Това е денят, в който се извършват екзекуциите на престъпници, и никой не смее да се ожени във вторник, тъй като пословицата гласи: „Ожениш ли се във вторник, във вторник ще те обесят.“ По думите на Пророка: „Във вторник Бог създаде абсолютната тъмнина.“

— За щастие — подхвърли Несим и се усмихна — днес е понеделник, когато Бог е създал дърветата. И насочи разговора към красивите палми, които се поклащаха пред прозореца: похват, който разчупи леда и му спечели възхищението на останалите.

Вятърът смени посоката си и след половин час несвързани разговори плъзгащите се врати в дъното на приемната се отвориха, за да влязат в банкетната зала, където вечерята беше сервирана върху две големи маси. Стаята беше украсена с великолепни цветя. Тук най-накрая, при вида на скъпите деликатеси, се усети известно оживление и приятелски дух. Няколко души се разприказваха, а самият Мемлик, който не сложи и хапка в устата си, се местеше бавно от групичка на групичка, колкото да промълви тихо маниерните си любезности. В ъгъла на масата се спря пред Несим и му каза съвсем простичко, дори някак честно и открито:

— Хоснани, отдавна искам да се срещна точно с вас.

— За мен е чест, Мемлик паша.

— Виждал съм ви по приеми, но никога не сме имали общи приятели, които да ни представят един на друг. За съжаление.

— За съжаление.

Мемлик въздъхна и взе да си вее с мухогонката, оплаквайки се, че нощта е гореща. После каза с тон на човек, който си говори наум, почти колебливо:

— Сър, Пророкът е казал, че голямата власт води след себе си големи врагове. Знам, че вие имате власт.