Лоренс Даррелл - Маунтолив

Между отделните сури настъпваха мигове на мълчание, по време на които никой не помръдваше, дума не проронваше, и всички изглеждаха потънали в размисъл. Тогава проповедникът забиваше брадичка в гърдите си, като че да събере сили, и безшумно сплиташе пръсти. После пак вдигаше незрящ поглед към светлината, продължаваше да рецитира и отново усещаше силата на думите, докато препускаха през съсредоточеното съзнание на слушателите. Минаваше полунощ, когато четенето на Корана приключи и сред присъстващите се усети известно облекчение, щом старецът премина към традиционните сказания, които не беше нужно да слушаш като музика, а по-скоро да следиш с остротата на ума, защото представляваха диалектиката на откровението — неговата етика и приложение. Гостите веднага реагираха на сменения тон и лицата им се оживиха, придобивайки обичайния си светски вид на банкери, студенти или бизнесмени.

Беше станало два часа след полунощ, когато вечерта приключи и Мемлик изпрати гостите си до външната врата, където ги чакаха колите с бяла роса по колелата и лъскавия хром. Каза на Несим с тих, предпазлив глас, който сякаш проникна до сърцевината на отношенията им като тежък отвес:

— Ще ви поканя отново, сър, за колкото е възможно по-обстоен разговор. Но помислете си. — И с пръст леко докосна копчето на сакото на своя гостенин, като че да подчертае забележката.

Несим му благодари и тръгна по алеята сред палмовите дървета към мястото, където беше паркирал колата си. В голямото му успокоение обаче не липсваха следи от съмнение. В най-добрия случай, мислеше си той, съм успял да извоювам известен отдих, който с нищо не променя по същество враждебността на действащите срещу мен сили. Дори и временен отдих бе нещо, за което да се чувства благодарен, но докога ли щеше да продължи? На този етап беше невъзможно да се каже.

Жюстин не си беше легнала. Седеше във фоайето на хотел „Шепърдс“, точно под часовника, с недокоснато турско кафе пред себе си. Изправи се рязко, когато той влезе през двукрилата врата на хотела с обичайната си мила и приветлива усмивка; не се помръдна, само го гледаше втренчено и с особено напрежение, сякаш се опитваше да дешифрира чувствата му по стойката. Но скоро се успокои, усмихна се облекчено:

— Отдъхнах си! Слава на Бога! Разбрах по лицето ти, като влезе. — Двамата се прегърнаха нежно, после той се отпусна в стола до нея и прошепна:

— Боже Господи, по едно време си мислех, че никога няма да свърши. Част от времето прекарах в ужасни терзания. Сама ли вечеря?

— Да. Видях Дейвид.

— Маунтолив?

— Присъстваше на някаква голяма вечеря. Кимна ми хладно, но не се спря да говори с мен. Разбира се, беше в компанията на други хора, банкери или нещо подобно.

Несим си поръча кафе и докато отпиваше, й разказа как е минала вечерта му с Мемлик.

— Ясно е — рече замислено, — че натискът, който англичаните оказват, е въз основа на онази кореспонденция, която са заловили в Палестина. От офиса в Хайфа вече са осведомили Каподистрия. Това би било добра гледна точка, от която да се представят нещата пред Нур и така да бъде принуден да… действа. — Върху гърба на плик нарисува малка бесилка с молива си и провеси на нея дребна, подобна на муха жертва. — Онова, което успях да разбера, е, че Мемлик може да забави предприемането на действия, но и че упражняваният натиск е твърде силен, за да бъде пренебрегнат задълго; рано или късно той ще бъде принуден да се съобрази с Нур. Отвърнах му, че на практика до Коледа ще бъда в състояние да… да изляза от зоната на опасността. И тогава разследванията му няма да доведат доникъде.

— Ако всичко върви по план.

— Всичко ще върви по план.

— И после какво?

— После какво ли? — Несим протегна дългите си ръце над главата, прозя се и се приведе към нея. — Ще заемем нови позиции. Да Капо ще изчезне; ти ще заминеш. Лейла ще отиде в Кения на дълга ваканция заедно с Наруз. Ето какво!

— А ти?

— Аз ще остана, за да държа положението под око. Общността има нужда от мен. От чисто политическа гледна точка трябва да се свършат още много неща. После ще дойда при теб и заедно ще отидем на дълга ваканция в Европа или където ти кажеш…

Тя го фиксираше без усмивка на лицето.

— Не съм спокойна — обади се най-накрая и потрепери. — Несим, дай да се поразходим с колата край Нил за около час. Нека се опитаме да си съберем мислите преди лягане.

С удоволствие я послуша и в продължение на час колата се носеше безшумно по достолепните пътища край Нил с шпалир от тропически дървета покрай тях, моторът мъркаше тихо, а те разговаряха приглушено и на пресекулки.