— Има двама братя, Ваше превъзходителство — беше му казал Рафаел, преиначил гласа си, като че ще разказва приказка, придавайки мъдрост и зрелост на дребното си кукленско лице. — Двама братя Хоснани, не един, Ваше превъзходителство. — Въздъхна, щипна с два пръста една подпухналост от смуглата кожа на Мемлик, за да може да мине с бръснача по нея. Действаше бавно, тъй като знаеше, че когато мюсюлманин трябва да проумее една идея, то е същото като да боядисваш стена: първата ръка трябва да изсъхне (първата идея), преди да се пристъпи към втората. — От двамата братя единият има много земя, другият — много пари, онзи с Корана. За какво са му земи на моето Превъзходителство? Но човек, чиято кесия е бездънна… — Интонацията му издаваше презрението на човек, който нехае за земя.
— Да, ама… — обади си Мемлик бавно, с прикрито вълнение, без да помръдва устни под целувката на студения бръснач. Всъщност нетърпеливо очакваше доразвиването на идеята. Рафаел се усмихна, умълча се за миг.
— Наистина — продължи умислено, — документите, които получихте от Негово превъзходителство, носят подписа на Хоснани — тоест подписани са с фамилното име. Кой може да каже кой от братята ги е подписал, кой е виновен и кой невинен? Ако човек наистина постъпва мъдро, би ли жертвал мъж с пари заради мъж със земя? Аз не бих, Превъзходителство, не бих.
— А какво би направил, приятелю Рафаел?
— За пред хора като англичаните нещата могат да се представят така, че безпаричният да излезе виновен, а не богатият. Само разсъждавам на глас, Превъзходителство, аз съм малък човек сред големи дела.
Мемлик вдиша безшумно през устата, но остана със затворени очи. Никога не показваше изненада, това го умееше така добре, сякаш беше школуван. Въпреки това мисълта се загнезди в главата му, изуми го и го накара да се замисли. През последния месец беше получил три допълнения към библиотеката си, които го убедиха в сравнително голямото богатство на неговия клиент, по-големия брат Хоснани. От друга страна, наближаваха християнските коледни празници. Той се замисли дълбоко. Да задоволи британците, както и собствената си алчност… Това би било много умно!
На по-малко от осемстотин метра от стола, в който се беше проснал Мемлик, от другата страна на кафеникавото течение на Нил, седеше Маунтолив, приведен над писма и документи. Върху лъснатото бюро пред него се виждаше голяма, пищно изписана покана, в която се казваше, че ще се радват на присъствието му на едно от големите светски събития на годината — организирания от Несим ежегоден лов на патици в езерото Мареотис. Подпря я върху мастилницата, за да я прочете още веднъж с изражение на краткотраен упрек.
Но имаше и едно друго, далеч по-важно писмо. Дори след толкова дълго мълчание той можеше да разпознае нервния почерк на Лейла върху разчертания плик, който ухаеше на кипарис. В него откри страница, откъсната от тетрадка, с хаотично нахвърляни думи и фрази, сякаш на бърза ръка.
„Дейвид, заминавам в чужбина против волята си, може би за дълго, може би за кратко, не мога да кажа. Несим настоява. Но трябва да те видя, преди да тръгна. Трябва да събера кураж и да се видим вечерта преди отпътуването. Бъди там, не ме разочаровай. Има нещо, което трябва да те питам, и нещо, което да ти кажа. «Онази работа!» Нямах никаква представа за нея до деня на карнавала, кълна се; сега само ти можеш да спасиш…“
Писмото продължаваше разхвърляно, объркано. Маунтолив усети странна смесица от чувства — неясно облекчение, което сякаш пърхаше в периферията на негодуванието му. След толкова дълго време тя все пак щеше да го чака по мръкнало близо до „Оберж Бльо“ в стар конски файтон, малко встрани от пътя под палмите! Планът й издаваше нейното някогашно, развихрено въображение. Неизвестно защо, Несим не биваше да знае за тази среща — защо ли би могъл да е против? Но информацията, че поне тя е нямала никакво участие в организираната от сина й конспирация — виж, това го изпълни с облекчение и нежност. Защото през цялото време беше гледал на Лейла като на враждебно продължение на самия Несим и се беше мъчил да я намрази! „Скъпата ми Лейла“ — промълви на глас и поднесе плика към носа си, за да вдиша аромата на кипарис. Вдигна телефона и взе тихичко да нарежда на Еръл:
— Предполагам, че цялата канцелария на мисията е поканена да участва в организирания от Хоснани лов? Така ли е? Съгласен съм, не му липсва дързост, особено в момента… Аз, разбира се, ще трябва да откажа, но бих искал вие, момчета, да приемете и да му поднесете моите извинения. В името на благоприличието, уж всичко е наред. Ще го направите ли? Благодаря. И още нещо. Вечерта преди лова ще замина по лична работа и ще се върна на следващия ден — по всяка вероятност ще се разминем по пътя през пустинята. Напротив, радвам се, че вие ще имате шанса да отидете. Разбира се, приятен лов!
Читать дальше