Лоренс Даррелл - Маунтолив

Маунтолив направи нещо, което никога преди това не си беше позволявал в професионалния живот — целият пламнал, взе да удря с юмрук по прашната маса помежду им, уж с приятелско раздразнение. С изражение на буреносен облак заплаши със скъсване на дипломатическите отношения. Стигна дотам, че да препоръча Нур за награждаване с орден… тъй като си даваше сметка, че това е последната му надежда. Но напразно.

Да, огромната умислена фигура на Мемлик на фона на дневната светлина, който обещаваше всичко, но не изпълняваше нищо, непоклатим, невъзмутим и зловреден. И двамата се притискаха един друг, вече извън допустимите граници на любезното спазаряване: Маскелин и върховният комисар притискаха Лондон за бързи действия; Лондон, пълен с високостоящи пуритани, притискаше Маунтолив; Маунтолив притискаше Нур, като по този начин му създаваше усещане за некадърност, защото и той беше безсилен да се справи с Мемлик без помощта на краля; но кралят беше болен, много болен. В дъното на тази пирамида седеше дребната фигура на министъра на вътрешните работи с безценната си колекция от издания на Корана, заключена в прашни шкафове.

Принуден въпреки всичко да поддържа дипломатическия натиск, Маунтолив беше като обзет от сковаващо чувство на безплодност, докато седеше (като някой застаряващ jeune premier 111 111 Актьор, който играе любовни роли (фр.) — Б.пр. ) и изслушваше потока от извинения на Нур, отпиваше от церемониалното кафе и се взираше в тези древни умоляващи го очи.

— Но какви повече доказателства искате, паша, от кореспонденцията, която ви предоставих? — Ръцете на министъра се разперваха широко встрани, погалваха въздуха между тях, като че го мажеха с крем. Излъчваше отстъпчивост и замазваше всичко с примирение като някакъв мехлем.

— Нали и той трябва да разследва въпроса? — изграчи безпомощно. — Преди всичко има повече от един Хоснани — додаде в своето отчаяние. Навън-навътре, набръчканата като на костенурка глава се показваше и прибираше на равни интервали като махало. Маунтолив пъшкаше вътре в себе си само при мисълта за онези дълги телеграми, които го заливаха една подир друга, безкрайни като свинска тения. Образно казано, за момента Несим беше успял да се вклини много удобно между различните си противници, така че никой не можеше да го хване натясно — поне засега. Тоест играта беше възпрепятствана.

Единствен Донкин, скептично и насмешливо настроен, се забавляваше от тази размяна на реплики, толкова типична за Египет. Собствената му привързаност към мюсюлманина го беше научила да разчита ясно мотивите, да долавя играта на детинска алчност, скрита под театралното мълчание на министъра и под сговорчивите му обещания. За младшия секретар дори нарастващата истерия на Маунтолив пред лицето на тези спънки изглеждаше забавна. Притиснат от цялото това напрежение, неговият шеф се беше превърнал в надут и сприхав сановник. Кой би повярвал, че такава промяна е изобщо възможна?

Подмятането, че има повече от един Хоснани, беше доста странно, но то беше плод на далновидния ум на Рафаел, докато тихо бръснеше своя господар една сутрин, какъвто беше обичаят; Мемлик обръщаше голямо внимание на всичко казано от берберина — нали беше европеец? Сутрин, докато дребният мъж го бръснеше, двамата обсъждаха сделките за деня. Рафаел беше пълен с идеи и мнения, но ги изказваше уклончиво и лукаво, опростяваше ги така, че да бъдат по-разбираеми. Знаеше, че Мемлик се тормози от настойчивостта на Нур, въпреки че той с нищо не се беше издал; знаеше освен това, че Мемлик би действал само ако кралят се съвземе и благоволи да изслуша Нур. Ставаше въпрос за късмет и за време; междувременно, защо да не се оскубе Хоснани колкото е възможно повече? Това беше само едно от още дузина подобни дела, които събираха прах (и вероятно подкупи), докато кралят боледуваше.

Но един ден Негово величество ще се почувства по-добре под грижите на германските лекари и отново ще започне да приема аудиенции. И ще изпрати да повикат Нур. Така въпросното дело ще се реши. Защото ето какво ще последва: старомодният телефон до жълтия диван ще издрънчи и гласът на стареца (в който ще се долавят победоносни нотки) ще каже: „Нур се обажда от самия Диван на самия крал, тъй като той пожела да ме изслуша. Онзи въпрос, за който бяхме говорили, относно британското правителство. Сега трябва да се придвижи спешно. Слава на Бога!“

„Слава на Бога!“, и от този момент нататък ръцете на Мемлик ще бъдат вързани. Но засега той все още беше свободен и можеше да изрази презрение към възрастния министър чрез бездействието си.