Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Като човек, който обича и двама ви, аз бих се радвала най-много. И наистина й поговорих, както ме беше помолил, опитах се да я предизвикам, да опипам почвата. Стори ми се безнадеждно. — Дали наистина е точно така, запита се Клия. Тя имаше склонност да се предоверява на всичко, което й казваха хората.

— Престорена гордост? — попита той рязко.

— Ами тя се изсмя отчаяно и — Клия изимитира жест на безнадеждност — направи така! Според мен си дава сметка, че е била разголена докрай пред очите на всички с тази книга „Нрави“. Смята, че вече никой и никога не би могъл да има спокойствие с нея! Или поне така твърди.

— Че кой иска такова нещо?

— Тя смята, че ти например. Но, разбира се, става дума и за твоето обществено положение. И в края на краищата, тя все пак е еврейка. Постави се на нейно място. — Клия се умълча за миг, после добави със същия отнесен глас: — Ако тя изобщо има нужда от теб, то е, за да използва парите ти и да продължи да търси детето си. Но е твърде горда, за да ти го каже. Но… ти си чел „Нрави“. Защо трябва да се повтарям.

— Никога не съм чел „Нрави“ — каза той разпалено — и тя знае, че никога няма да я прочета. Вече й го казах. О, Клия, скъпа! — Той въздъхна. И това беше още една лъжа.

Клия млъкна, усмихна се и се загледа в мургавото му лице. После продължи да работи, като разтри с палец ъгъла на рисунката, и промълви:

— Chevalier sans peur и така нататък. 94 94 Безстрашен рицар (фр.) — Б.пр. Съвсем в твой стил, Несим. Но нужно ли е да идеализираш нас, жените? Държиш се като дете, особено пък за александриец.

— Никого не идеализирам, много добре знам колко мрачна, луда и лоша е тя. То кой ли не знае? И нейното минало, и нейното настояще… са известни на всички. Работата е там — усещам, че тя ще подхожда идеално на собствената ми…

— На собствената ти какво?

— Пресъхнала душа — каза той неочаквано, завъртя се на една страна, после се усмихна и намръщи едновременно. — Да, понякога си мисля, че никога няма да мога да се влюбя истински, преди майка ми да умре, а тя е все още сравнително млада. Кажи, Клия!

Тя пак поклати русата си глава — бавно, умислено. Дръпна си от цигарата, която гореше в пепелника до триножника, и отново се приведе напред да довърши рисунката си.

— Е? — попита Несим. — Ще я видя тази вечер и ще направя всичко възможно да я накарам да ме разбере.

— Не каза: „да я накарам да ме обикне“!

— Има ли начин?

— Ако не е в състояние да обича, не би било честно да се преструва.

— То и аз не знам дали съм в състояние. Не разбираш ли, ние и двамата сме ames veuves 95 95 Овдовели души (фр.) — Б.пр. по някакъв странен начин?

— О, ла-ла! — извика Клия и се усмихна, но не му повярва.

— Известно време любовта ни може да остане инкогнито и за нас двамата — продължи той и се намръщи срещу стената, после стисна зъби. — Но я има. Ще се опитам да я накарам да го проумее. — Прехапа устни. — Наистина ли имам загадъчен вид? — Всъщност искаше да каже: „Успявам ли да ви измамя?“

— Ето, пак мръдна — скара му се тя, но след миг продължи с тих глас: — Да. Загадка има. Твоята страст звучи толкова voulue 96 96 Желана (фр.) — Б.пр. . Besoin d’aimer без besoin d’etre aime? 97 97 Потребност да обичаш без потребност да бъдеш обичан (фр.) — Б.пр. По дяволите! — Той пак беше мръднал. Тя се подразни и спря да рисува, готова да го скастри, когато погледът й падна върху часовника на полицата над камината. — Време е да тръгваш — каза. — Не бива да я караш да те чака.

— Добре — отвърна той рязко, стана, свали пуловера и си сложи сакото с безупречна кройка, попипа в единия джоб за ключовете от колата и се обърна да си върви. После се сети нещо и на бърза ръка приглади тъмната си коса назад, застана някак припряно пред огледалото, като се опитваше да си представи как ще изглежда в очите на Жюстин. — Много ми се иска да й кажа точно това, което мисля. Вярваш ли в любовния контакт при онези, чиито души още не са узрели за любов? Tendresse срещу amour-passion 98 98 Нежност срещу любовна страст (фр.) — Б.пр. , а, Клия? Ако Жюстин имаше родители, щях да я купя от тях, без да ми мигне окото. Ако беше на тринайсет години, тогава нямаше да има нито какво да каже, нито какво да почувства, нали?

— Тринайсет! — повтори Клия с отвращение, потрепери и подръпна сакото му отзад, защото се беше набръчкало на гърба.

— А може би — продължи той иронично, — да се чувствам нещастен е неизбежно за мен… Ти как мислиш?

— Но, от друга страна, си готов да вярваш в страстта. Нали? — Така е… но…