Лоренс Даррелл - Маунтолив

Представата й за него изведнъж се преобрази. Сега вече озарена от ново и страховито величие. Докато пушеше и го наблюдаваше, видя друг човек на мястото му — авантюрист, корсар, който си играе с живота и смъртта на хората; а и властта му, властта на парите му представляваше нещо като трагичен фон на кроежите му. В същия миг си даде сметка, че той изобщо не забелязва онази Жюстин, която се отразяваше в блестящите огледала, гравирана в разкошни тоалети и изрисувана с грим, а нещо по-скъпо на сърцето му и от страстна метреса.

Това, което й предлагаше, беше фаустовско съзаклятие. Но имаше и още нещо, по-изненадващо: за пръв път тя усети тръпката на желанието у себе си, в слабините на това отритнато, сякаш за пръв път завладяно тяло, на което досега бе гледала единствено като на средство за удоволствия, огледално отражение на действителността. Неочаквано я обзе похотлив копнеж да спи с него — не, по-скоро с намеренията му, мечтите му, маниите му, парите му, смъртта му! Сякаш чак сега бе успяла да проумее същността на любовта, която й предлага — изцяло негова, единственото му съкровище, тази жалка политическа кауза толкова отдавна и така мъчително съзряла в сърцето му, че беше изтласкала всеки друг подтик или желание. Ненадейно се почувства така, сякаш емоциите й бяха уловени в огромна паяжина, впримчени от закони, които съществуваха под нивото на съзнателната й воля, под желанията й, под самоунищожителните приливи и отливи на човешката й същност. Пръстите им стояха сключени, като звъннал музикален акорд, черпеха енергия от силата, която преминаваше като ток през телата им. Само като го чу да казва: „Сега целият ми живот е в твоите ръце“, това възпламени мозъка й, а сърцето й взе да се блъска лудешки в гърдите й.

— Трябва да тръгвам — каза, обзета от нов ужас, какъвто никога преди това не беше изпитвала, — наистина трябва да вървя. — Почувства се неуверена и крехка, вече заразена от примамливостта на власт по-силна от всяко физическо привличане.

— Благодаря ти, Боже — измънка той под носа си и повтори: — Благодаря ти, Боже. — Най-накрая всичко се реши.

Но облекчението, което изпита, беше примесено с ужас. Как така най-сетне успя да превърти ключа в ключалката? Жертвайки истината, поставяйки се изцяло във властта на нейното благоволение. Това неблагоразумие беше единственият път, който все още стоеше открит. Беше принуден да тръгне по него. Но освен това подсъзнателно знаеше, че ориенталката не е сладострастна жена в европейския смисъл на думата, у нея няма нищо сладникаво, нищо сантиментално. Колкото и да отрича, нейната истинска страст са властта, политиката и богатството. Сексът тиктака в ума й, но движенията му се подгряват от кинетичната бруталност на парите. В своя отговор за общи действия Жюстин се оказа по-вярна на себе си от всеки друг път, откликвайки точно както цветето реагира на светлината. И тогава, докато двамата разговаряха тихо и безпристрастно, главите им се приближиха една към друга като цветя и тя най-накрая успя да каже — мехлем за слуха му:

— О, Несим, никога не съм предполагала, че ще се съглася. Откъде знаеш, че съществувам единствено за онези, които вярват в мен?

Той се втренчи в лицето й, разчувстван и малко уплашен, тъй като разпозна у нея безусловното покорство на ориенталския дух — абсолютното женско покорство, което представлява една от най-могъщите сили в света.

Излязоха навън, отидоха заедно до колата и изведнъж Жюстин се почувства съвсем отмаляла, сякаш отнесена навътре в океана и оставена там на произвола на съдбата.

— Не знам какво повече да кажа.

— Нищо. Трябва да започнеш да живееш. — Парадоксите на истинската любов са безкрайни. Тя се почувства така, сякаш някой я беше зашлевил през лицето. Влезе в най-близкото кафене и си поръча чаша горещ шоколад. Изпи го с треперещи ръце. После среса косата си и пооправи лицето си. Знаеше, че красотата й беше само рекламен афиш, и затова поддържаше нейната свежест, макар и с пренебрежение.

Няколко часа по-късно, вече седнал зад бюрото си, Несим се замисли за миг, после вдигна слушалката на лъскавия си телефон и набра номера на Каподистрия.

— Да Капо — произнесе глухо, — спомняш ли си моето намерение да се оженя за Жюстин? Всичко е наред. Вече имаме нов съюзник. Искам ти пръв да го оповестиш пред комитета. Мисля, че сега няма да се държат резервирано с мен само защото не съм евреин. Ето, ще се женя за еврейка. Какво ще кажеш? — Заслуша се нетърпеливо в иронично поднесените поздравления на приятеля си. — Това е безочливо — отвърна му хладно накрая, — да си мислиш, че не съм мотивиран от чувства, а само от намерения. Като стар приятел, трябва да те предупредя да не ми държиш такъв тон. Моят личен живот и моите лични чувства са си моя работа. Ако по някаква случайност съвпадат с други мои съображения, толкова по-добре. Но би било несправедливо да ме смяташ за безчестен човек. Аз я обичам. — Направо му призля, докато изричаше тези думи: призля му от обзелата го ненавист към себе си. Въпреки това думата беше съвършено точна — обичам.