Лоренс Даррелл - Маунтолив

Много бавно върна слушалката на мястото й, като че ли тежеше цял тон, и се загледа в отражението си в полираното бюро. Казваше си наум: „Всичко онова, което аз не съм като мъж, това си въобразява тя, че може да обича в мен. Ако нямах тези си планове, които да й предложа, щях да стоя и да я моля още цял век. Какво е значението на тази малка дума от пет букви, която разбъркваме в ума си и хвърляме като зарчета — любов?“ Задушаваше се от презрение към себе си.

Същата нощ тя пристигна неочаквано в голямата къща точно когато часовниците удряха единайсет. Той не си беше легнал, седеше облечен до камината и подреждаше документите си.

— Защо не се обади по телефона? — извика с изненада и задоволство. — Прекрасно!

Тя стоеше на прага умълчана и сериозна; остана така, докато слугата, който я беше въвел, не се оттегли. После тръгна напред и остави кожената наметка да се свлече по раменете й. Прегърнаха се страстно, безмълвно. После го погледна в лицето, огряно от камината, което й се стори едновременно ужасено и въодушевено, и каза:

— Сега, Несим Хоснани, най-накрая те опознах. — Любовта е във всяко отношение конспирация. Силата на богатството и на козните — помощници на страстта — не й даваше мира. Грейналото й лице изразяваше невинност, типична за онези, които отдават живота си на религията!

— Дойдох да чуя твоите напътствия, по-нататъшните ти указания — каза му тя. Несим беше като преобразен. Изтича нагоре по стълбите до малкия си сейф и се появи отново с големите папки на водената кореспонденция, сякаш да й потвърди, че е честен, че истинността на думите му може да бъде доказана тук и сега, на място. И ето го, вече й разкриваше нещо, което нито майка му, нито брат му знаеха — степента на неговото съучастие в Палестинската конспирация. Бяха клекнали край огъня и останаха да разговарят почти до сутринта.

— От всичко това ще разбереш какви са моите съвсем конкретни притеснения. Ти обаче можеш да се справиш с тях. Преди всичко това са съмненията и колебанията на Еврейския комитет. Искам ти да говориш с тях. Според тях има нещо подозрително в това, че един копт ги подкрепя, докато местните евреи стоят настрана от страх да не изгубят доброто си име пред египетските власти. Жюстин, трябва да разсеем тези подозрения. Ще отнеме още известно време, докато натрупаме оръжейни запаси. А и всичко трябва да се пази в тайна от нашите доброжелатели тук, англичаните и французите. Знам, че ровят упорито, за да открият нещо повече за мен и за моята нелегална дейност. Но засега, така си мисля, нямат конкретни подозрения. Ала сред всички тях има двама души, които пряко ни засягат. Връзката на Дарли с дребната Мелиса е една от невралгичните точки. Както вече ти казах, тя беше любовница на стария Коен, който умря тази година. Той беше главният ни агент по оръжейните доставки и знаеше всичко за нас. Дали й е казал нещо? Това не знам. Другата личност, още по-неясна, е Пърсуордън; той, разбира се, е от политическия екип на посолството. Двамата сме големи приятели и всичко останало, но… Не съм наясно какви подозрения храни. Ако е необходимо, трябва да го забаламосаме, да му пробутаме идеята за невинно движение сред коптската общност и нищо повече! Но какво друго прави или би могъл да направи, знае или се страхува? Тук ти можеш да ми помогнеш. О, Жюстин, знаех си, че ще ме разбереш. — Смуглите й напрегнати черти — така спокойни под светлината на огъня — изглеждаха пълни с нова избистреност, с нова сила. Тя кимна и каза с дрезгавия си глас:

— Благодаря ти, Несим Хоснани. Сега вече знам какво трябва да направя.

След което заключиха високата врата, сложиха настрана всички книжа и в тъмната нощ легнаха пред камината, притиснати в обятията си, за да се любят със страстното себеотдаване на съвкупляващ се зъл дух. Но дори пламенните им превъзбудени целувки не бяха нищо друго освен прозрачна илюстрация на простата човешка природа. Бяха взаимно открили най-строго пазените си слабости — истинското седалище на любовта. И най-накрая всички задръжки и резерви в ума на Жюстин паднаха и онова, което при други обстоятелства би изглеждало като разпуснатост, се оказа всъщност могъщият фактор на едно напълно съзнателно отдаване не на друго, а на самата любов — форма на истинската й идентичност, която никога не беше споделяла с друг! Тайната, която ги свързваше, й даваше свобода да действа. А Несим, потънал в обятията й със своята странно нежна — почти девствена — женственост, се почувства разтърсен и подмятан в ръцете й като парцалена кукла. Устните й не спираха да го хапят и му напомняха за бялата арабска кобила, която имаше като дете; обърканите му спомени се разлетяха като ято пъстроцветни птици. Чувстваше се така отпаднал, че му идеше да се разплаче, но въпреки това сияеше, обзет от огромна благодарност и нежност. В тези прелестни целувки се изпари цялата му самота. Беше намерил човек, с когото да сподели тайната си — жена съвсем по неговия вкус. Парадоксите следваха един подир друг!