Лоренс Даррелл - Маунтолив

Несим вдигна очи към нея и за миг двамата останаха така — слепешката вторачени в умовете си. Очите му горяха страстно и невъзмутимо като на някаква странна благородна граблива птица. Облиза устните си, но нищо не каза. За малко да избълва: „Ужасявам се, че може да се влюбиш в него.“ Но го спря необяснима свенливост.

— Несим.

— Да.

Тя угаси цигарата си и потънала в мисли, стана и започна да се разхожда напред-назад из стаята, стиснала длани под двете подмишници. Както винаги, щом се замислеше, почваше да ходи по един доста тромав начин, сякаш дебнеше, с което му напомняше движенията на хищник. Изпълнените му със съмнение очи изгубиха блясъка си. Той взе картите механично и започна да ги разбърква — веднъж, два пъти. После ги остави и долепи длани до пламналите си страни.

Тя на мига се озова до него и сложи топлата си ръка върху челото му.

— Пак имаш температура.

— Едва ли — отвърна й бързо, автоматично.

— Дай да я премеря.

— Недей.

Тя седна срещу него, приведе се напред и отново впи очи в неговите.

— Несим, какво става? Твоето здраве… тази температура, освен това не можеш да спиш? — Той се усмихна уморено и притисна опакото на ръката й до горещата си буза.

— Нищо ми няма — каза. — Освен преумората — сега, когато сме вече на финала. Пък и трябва да кажа на Лейла цялата истина. Още когато й разкрихме всичките си планове, тя се паникьоса. Настрана от всичко друго, това ще направи отношенията и с Маунтолив много сложни. Мисля, че именно затова отказа да се види с него по време на карнавала, спомняш ли си? Същата сутрин й бях казал всичко. Няма значение. Още няколко месеца и подготовката ще приключи. Останалото е вече в техни ръце. Но, разбира се, Лейла няма никакво желание да се махне оттук. Знаех си, че така ще стане. Освен това имам и други сериозни проблеми.

— Какви проблеми?

Но той поклати глава, стана и започна да се съблича. Като легна, допи чая си от валериан и скръсти ръце и крака като статуя на кръстоносец. Жюстин загаси лампата и застана мълчаливо на прага. Най-накрая отрони:

— Несим. Боя се, че с теб става нещо, което не разбирам. Тези дни… болен ли си? Моля те, кажи ми.

Последва дълго мълчание, след което тя продължи:

— Как ще свърши всичко това?

Той се повдигна леко на възглавницата и я изгледа втренчено.

— До есента, когато всичко ще бъде готово, трябва да заемем нови позиции. Жюстин, това може да означава раздяла за около година. Искам да отидеш там и да останеш, колкото е необходимо. Лейла ще отиде във фермата в Кения. Със сигурност тук ще дадем повод за остри реакции, затова аз трябва да остана, за да ги посрещна.

— Говориш насън.

— Изтощен съм — отвърна той остро и сърдито.

Жюстин остана неподвижна, силуетът й се очертаваше в осветената рамка на вратата.

— А какво ще стане с другите? — попита го тихо и той отново се надигна на възглавниците и отговори ядосано:

— Единственият, който ни занимава в момента, е Да Капо. Ясно е, че той трябва да бъде убит или пък да изчезне, защото е твърде много компрометиран. Още не съм изготвил подробностите по плана. Той иска от мен да предявя иск към неговата застраховка, тъй като и без това е потънал до гуша в дългове, напълно е разорен, така че с изчезването му всичко ще се уреди от само себе си. Ще говорим за това по-късно. Би трябвало да стане сравнително лесно.

Тя се обърна и умислено прекрачи в осветената стая. Започна да се приготвя за сън. Чуваше Несим от съседната стая как въздиша и се върти неспокойно. Загледа се в огромното огледало, видя тъжното си, разстроено изражение на оголеното от всякакъв грим лице и среса назад пищната си коса. След това се мушна съвсем гола под завивките, изгаси лампата и много леко, без никакво усилие потъна в сън за броени минути.

Вече просветляваше навън, когато Несим нахлу бос в стаята й. Събуди се от ръцете му, обвили раменете й; стоеше на колене до леглото й, изпаднал в пристъп, който в първия миг тя взе за неудържим плач. Но всъщност той трепереше като трескав и зъбите му тракаха.

— Какво има? — започна тя някак несвързано, но той запуши устата и с ръка, за да мълчи.

— Трябва да ти кажа защо напоследък се държа така странно. Не издържам повече на напрежението. Жюстин, изправен съм лице в лице с един друг проблем. Изправен съм пред ужасяващата необходимост да се отърва от Наруз. Затова не съм на себе си. Той е станал съвършено неуправляем. Не знам какво да правя. Не знам какво да правя!

Този разговор се състоя малко преди неочакваното самоубийство на Пърсуордън в хотела „Хълмът на лешоядите“.