Лоренс Даррелл - Маунтолив

Но не само за Маунтолив всички позиции върху шахматната дъска бяха рязко променени от Пърсуордън и неговия самотен акт на малодушие, както и от неочакваното разкритие, което му беше послужило като мотив и главна причина за действие. И Несим, който дълго време се самозалъгваше с мисълта за добре изпипано и завършено действие, свободен и непредпазлив като подтика на всяка целенасочена воля, сега откри, подобно на приятеля си, че е жертва на гравитационните сили, присъщи на времевата пружина в нашите действия, които ги карат да се разпростират, разклоняват и изкривяват; да се разливат, както влажно петно расте върху белия таван. И наистина, сега господарите започнаха да осъзнават, че в края на краищата са се оказали слуги на същите онези сили, които сами бяха пуснали в действие, и че по същество природата е неуправляема. Много скоро щяха да бъдат принудени да предприемат стъпки не по свой избор, впримчени в магнитното поле, така да се каже, на същите сили, които освобождават хода на приливите и отливите по заповед от Луната или пък подтикват сьомгата да се тълпи нагоре по течението на реката — все действия, които криволичат, набъбват, изпълват се с бъдеще, което е извън властта на простосмъртните да овладеят или отклонят. Маунтолив знаеше това много добре, но някак смътно и неспокойно; излегнат върху кревата, наблюдаваше как ленивите кръгчета дим от пурата му се издигат чак до празния таван. Несим и Жюстин го знаеха дори с по-голяма сигурност — легнали с опрени едно в друго студени чела, с широко отворени очи, те си шептяха в сумрака на разкошната спалня. Знаеха го независимо от мълчаливия подтик на волята и усещаха как мощни поличби и знамения са се завихрили край тях — парадигмите на вече отвързаните бушуващи сили, които търсят възмездие. Но как? По какъв начин? Това все още не беше много ясно.

Преди да легне в онова спарено и все още земно легло до забравените мълвящи образи на Мелиса и Жюстин заедно с всичките си други лични спомени, Пърсуордън беше вдигнал слушалката да се обади на Несим с нов глас, издаващ сурово примирение, зареден с приближаващото величие на смъртта.

— Това е въпрос на живот и смърт, както се казва в романите. Да, моля те, ела веднага. Имам съобщение за теб на най-подходящото за него място: огледалото. — Затворил с едно простичко изхихикване, което изплашило и без това смръзналия се от страх мъж в отсрещния край. Несим на мига предусетил тревожния сигнал за възможно нещастие. Върху огледалото в онази мизерна задушна хотелска стая, сред материалите и бележките, част от личната лаборатория на писателя и неговия живот, открил следните думи, изписани с главни букви с влажен сапун за бръснене:

НЕСИМ. КОЕН ПАЛЕСТИНА И Т.Н. ВСИЧКО РАЗКРИТО И ДОКЛАДВАНО.

Това беше съобщението, което беше успял да изтрие, преди да се чуят гласовете в коридора и тихото почукване на вратата, преди Балтазар и Жюстин да влязат на пръсти в стаята. Но думите и споменът за онова сбогуване на бърза ръка с едно хихикане (като смеха на някакъв възкръснал Пан) останаха завинаги прогорени в мозъка му. Лицето му изразяваше някаква невралгична пустота, докато споделяше с Жюстин всички тези случки на един по-късен етап, защото самото оповестяване на факта го вцепеняваше. Беше невъзможно да заспи, защото беше прогледнал — това беше послание, което трябваше да се обсъди надълго и нашироко, да бъде пресято, разплетено и разтълкувано още сега, докато лежаха един до друг, неподвижни като статуите в александрийските гробници, един до друг в тъмната стая, с отворените невиждащи очи на неодушевени предмети, впити един в друг — огледала от кварц, мъртви звезди. Хванати ръка за ръка, въздишаха и шептяха и ето че той промълви:

— Казах ти, че е Мелиса… Начинът, по който ме гледаше… Отдавна я подозирам. — И други тревожни проблеми се преплитаха и застъпваха в съзнанието му — сред тях и този за Наруз.

Чувстваше се като обсаден отвсякъде рицар в тишината на крепостта, ненадейно долови шум от лопати, кирки и железни стъпки, който си представя как сантиметър по сантиметър врагът прокопава тунел под крепостните стени. Какво ли ще бъде длъжен да предприеме сега Маунтолив, ако предположим, че вече е осведомен? (Странно как самата дума ги издаде, защото вече и двамата бяха излезли от орбитата на свободната човешка воля.) Защото сега и двамата бяха длъжни, бяха обвързани като крепостници към разгръщащото се действие, което на свой ред доказваше факта, че нито един от двамата не разполага с лични варианти. Всъщност бяха опитали да упражнят свободната си воля, но много скоро се беше оказало, че са оковани и зазидани от един исторически процес. И това се беше получило само при едно-единствено завъртане на калейдоскопа. Пърсуордън! Писателят, който толкова обичаше да казва: „Един ден хората ще разберат, че само творецът може да прави така, че нещата да се случват; затова обществото трябва да се основава на него.“ Deus ех machinal. 101 101 Бог от механизъм (лат.) В древногръцката трагедия заплетените ситуации се разрешават с помощта на божество, което се появява на сцената чрез някакъв механизъм (машина). Изразът се употребява, когато неочаквано идва помощ или помощник отнякъде. — Б.пр. В смъртта си той беше използвал и двамата като… обществен клозет, сякаш за да демонстрира истината на собствения си афоризъм! Можеше да избере много други въпроси, срещу които да се опълчи, без да ги разделя със самия акт на смъртта си и да ги скарва, да ги противопоставя с разпространението на информация, от която никой не можеше да има полза! Сега всичко висеше на косъм — на възможно най-тънкия косъм на новите вероятности. Дали ще действа Маунтолив, ако се наложи; само една дума пред Мемлик паша ще повлече след себе си нови сили, нови опасности…