Лоренс Даррелл - Маунтолив

Облегнат назад в колата със знаменцето, Маунтолив всмука бавно от първокачествената си пура и почувства как дълбоко в душата му е прашно и душно като в египетска гробница. Стори му се странно и това как редом с тези дълбоки изживявания съществуват и плитките — беше много доволен от големия си успех сред банкерите, които направо заплени! Без съмнение — беше блестящ! Знаеше много добре, че тайно се разпространяват копия от речта му, която още утре ще бъде дословно отпечатана във вестниците и надлежно илюстрирана с нови негови снимки. Дипломатическият корпус пак щеше да позеленее от яд. Защо никой преди това не се беше сетил да направи публично изявление относно Златния еталон 92 92 Златен еталон или Златен стандарт — това е парична система, при която златото свободно функционира като всеобщ еквивалент. Установен е във Великобритания през 1821 г. — Б.пр. по този косвен и леко уклончив начин? Опита се да запази приятната възбуда в ума си, да я задържи точно там — на нивото на заслужените овации, но нямаше много смисъл от това. Скоро посолството щеше да се премести в зимната си квартира. Не се беше срещнал с Лейла. Дали изобщо щеше някога да я види отново?

Някъде вътре в него се срути бариера, проби се язовирна стена. Оказа се въвлечен в нов конфликт със самия себе си, което изопна чертите на лицето му и придаде решителен ритъм на походката му.

Същата нощ го сполетя мъчителен пристъп на болки в ухото — нещо, с което винаги отпразнуваше завръщането си у дома. Сега за пръв път му се случваше извън пределите и сигурността на майчината крепост и кризата го паникьоса. Опита сам да се лекува с домашното лекарство, което тя му приготвяше, но безуспешно, тъй като по погрешка прегря салатеното олио и се изгори много лошо. След инцидента прекара три неспокойни дни в леглото, като четеше детективски романчета или лежеше с часове, загледан в белосаната стена. Това поне го избави от необходимостта да присъства на кремацията на Пърсуордън, където без съмнение щеше да срещне Несим. Сред многото съчувствия и подаръци, които започнаха да пристигат, когато новината за неразположението му се разчу, беше и един прекрасен букет цветя от Несим и Жюстин, придружен с пожелание за бързо възстановяване. Като александрийци и приятели, не можеха да постъпят другояче.

По време на тези дълги безсънни дни и нощи Маунтолив се замисли за тях и за пръв път ги видя в светлината на новата информация като далеч по-загадъчни. Истински енигми, дори на техните лични и морални отношения погледна с усещането за нещо, което не е успял да разбере докрай и никога не е могъл да осмисли. Неизвестно как, но неговото приятелство с тях му беше попречило да ги възприеме като хора, които биха могли, подобно на самия него, да живеят живота си на няколко различни нива едновременно. Като съзаклятници, като любовници — кой беше ключът към загадката? Нямаше никаква представа.

Но по всяка вероятност обясненията, които търсеше, се кореняха по-назад в миналото, много по-назад, там, където нито той, нито Пърсуордън можеха да надникнат от наблюдателната си позиция в настоящето.

Съществуваха много факти относно Жюстин и Несим, които не бяха стигнали до него — някои от тях съществени, за да се разбере връзката им. Но за да ги узнаем, необходимо е още веднъж, макар и накратко, да проследим периода, предшестващ техния брак.

Синкавият александрийски сумрак още не се беше спуснал над тях.

— Но ти… как да кажа?… Наистина ли си хлътнал по нея, а, Несим? Разбира се, знам как упорито я преследваш, пък и тя е наясно какво си си наумил.

На фона на прозореца златистата глава на Клия не помръдна, очите й не се откъснаха от рисунката с креда, която правеше в момента. Беше почти готова — само още няколко щриха, нахвърляни бързо и със замах, и можеше да освободи модела си. Несим беше облякъл пуловер на райета, за да й позира. Лежеше върху неудобното й малко канапе, държеше китара, на която не можеше да свири, и изглеждаше сериозен, дори навъсен.

— Как се произнася думата „любов“ на александрийски? — изпусна най-накрая едва доловимо. — Това е въпросът. Като безсъние, самота, bonheur, chagrin 93 93 Щастие, тъга (фр.) — Б.пр. … не искам да я наранявам, Клия, нито да я дразня. Но чувствам, че някак или в нещо тя сигурно се нуждае от мен, както и аз от нея. Кажи ми, Клия. — Той знаеше, че лъже. Но Клия не знаеше.

Тя поклати глава подозрително, с внимание, все още приковано към рисувателния лист, и сви рамене.