Лоренс Даррелл - Маунтолив

— Използва ли го?

Тя пусна душа и забулена в облаците от пара, кимна към него с изпитото си лице:

— Знам всичко за тях.

— Какво знаеш?

Усети как изведнъж го обзе неловкост, така натрапчива, че нямаше име. Тя щеше да преобърне света му така, както човек неволно прекатурва мастилница или аквариум със златни рибки. При това през цялото време милата усмивка не слизаше от лицето й. Застанала сред облаците пара, приличаше на ангел, слязъл от небето — като в гравюра от седемнайсети век.

— Какво знаеш? — попита я пак.

Мелиса продължи да разглежда дупките в зъбите си в малко огледалце, тялото й още мокро и блестящо.

— Ще ти кажа. Бях любовница на един много важен човек — Коен, много важен и много богат. — Имаше нещо жалко в това хвалене. — Той работеше с Несим Хоснани и ми е разправял разни неща. Освен това говореше и насън. Но почина. Мисля, че беше отровен, защото знаеше твърде много неща. Той му помагаше, когато вкарваха оръжие в Близкия изток и в Палестина по поръчка на Несим Хоснани. В огромни количества. Обичаше да казва: „За да взривим англичаните!“ — Тя изтръгна думите от себе си отмъстително и след като помисли малко, ненадейно добави: — Той вършеше такива неща. — Същинска гротеска — начинът, по който имитираше Коен как свива пръсти да ги целуне, после ги разтваря, махва с ръка и казва: „Целият съм твой, вечно твой, Джон Бул 89 89 Джон Бул — карикатурен образ въведен от английския лекар, карикатурист и енциклопедист Джон Арбътнот (1667–1735), изобразяващ пълен мъж на средна възраст, обикновено с жилетка със знамето на Великобритания отпред, който се превръща в нарицателно за британец. — Б.ред. !“ Лицето й се сгърчи, за да изимитира злобата на покойник.

— Сега се облечи — каза й Пърсуордън тихо. Влезе в другата стая и за момент остана разсеяно вторачен в стената над лавицата с книги. Сякаш целият град се беше стоварил върху главата му.

— Ето защо не харесвам семейство Хоснани — извика му Мелиса от банята със заядливата интонация на рибарска съпруга. — Те тайно мразят англичаните.

— Обличай се! — извика й той рязко и отчетливо, сякаш говореше на кон. — И да тръгваме.

Изведнъж опомнила се, тя излезе на пръсти от банята и рече:

— Приготвям се веднага. — Пърсуордън остана съвсем неподвижен, загледан в стената с отнесен, невиждащ поглед. Като че бе паднал от някаква друга планета. Толкова неподвижен, че човек можеше да вземе тялото му за статуя, излята от тежък метал. Мелиса поглеждаше към него крадешком, докато се обличаше.

— Какво има? — попита, но той не й отговори. Размишляваше трескаво.

След като се приготви, Пърсуордън я хвана под ръка, двамата заслизаха по стълбата и в пълно мълчание излязоха на улицата. Вече се развиделяваше. Все още някои от уличните лампи светеха и хвърляха сенки. Тя поглеждаше лицето му от време на време, но то беше съвършено безизразно. С приближаването до всяка улична лампа сенките им се удължаваха, ставаха по-тесни и разкривени, за да изчезнат отново в полумрака, преди да възвърнат предишните си очертания. Пърсуордън крачеше бавно, с уморени, целенасочени, тежки стъпки, като все още я държеше под ръка. Във всяка от тези източени играещи сенки сега вече виждаше ясно силуета на победения Маскелин.

На ъгъла до площада спря и със същото отнесено изражение на лицето каза:

— Виж ти! За малко да забравя. Ето ти обещаните хиляда. Целуна я по бузата и тръгна обратно към хотела си, без да каже нищо повече.

Маунтолив беше на официално посещение във фабриките за маганене на памук в Делтата, когато Телфорд се обади, за да му съобщи новината. Шокиран от невероятната вест, той просто не можеше да повярва на ушите си. Телфорд говореше важно и надуто със странно лигав глас, главно заради протезата, която не му пасваше добре. В неговата работа смъртта не беше нещо маловажно. Но смъртта на врага! Трябваше доста да се постарае, за да запази приличен тон — мрачен, тържествен и съчувствен — така че задоволството в него да не си проличи. Говореше като селски следовател.

— Сметнах, че е редно да знаете, сър, затова си позволих да прекъсна визитата ви. Нимрод паша ми се обади по телефона вчера посред нощ и аз веднага тръгнах. Полицията вече беше заградила мястото с оглед на предстоящото разследване. Доктор Балтазар беше там. Огледах, каквото можах, докато той пишеше смъртния акт. Разрешиха ми да взема голяма част от личните писания, принадлежащи на… покойния. Нищо интересно. Ръкопис на роман. Всичко това ни дойде като гръм от ясно небе. Установи се, че е прекалил с пиенето… както обикновено, боя се. Да.